Читать «Авемпарта» онлайн - страница 174

— Такава дълга коса — каза най-сетне. — Таз коса се пречка, налтъй? Прави те да се мислиш за мноу велика? Е, зная аз как да реша и двата проблема. Много ще си красива когато…

Кухнята утихна. Кора, която с енергични тласъци избиваше маслото в гюма, застина насред движение.

Готвачите спряха да режат и дори Нипър, който подреждаше дърва близо до фурните, замръзна. Амилия проследи погледите им до стълбите.

Обвита в бяло кадифе и сатен аристократка се плъзна по стълбите и пристъпи сред вонящите па̀ри на миялната.

Пронизващи очи и тънки като бръснач устни разсичаха напудреното лице. Жената бе висока и за разлика от прегърбената Амилия стоеше изправена и горда. Незабавно отиде до малката маса по протежение на стената, където пекарят приготвяше хляб.

— Почистете тук — нареди тя с мах, без да се обръща към някого. Пекарят незабавно прибра инструментите и тестото в престилката си и се втурна. — Изтъркайте го — настоя дамата.

Амилия усети четката натикана обратно в ръката й — и блъсване, накарало я да пристъпи напред с олюляване. Без да поглежда нагоре, тя веднага пристъпи към работа, завихряйки разпиляното брашно. До нея незабавно изникна Нипър с кофа, а Велла се появи с кърпа. Заедно почистиха, докато жената ги гледаше с презрение.

— Два стола — излая дамата и Нипър отърча да ги донесе.

Без да е убедена какво да прави след това, Амилия с капеща четка в ръка стоеше мирно и наблюдаваше дамата. Когато благородницата я свари да се взира, Амилия бързо сведе поглед, където движение привлече погледа й. Малко сиво мишле застина под лекарската маса, опитвайки се да се скрие в сенките.

Възползвайки се от възможността, то задигна късче хляб и потъна през малка цепнатина.

— Какво мизерно същество — чу дамата да казва. Амилия си помисли, че тя говори за мишката, докато не чу и додаденото: — Правиш локва от мръсотия на пода. Махай се.

Преди да се върне на своя умивалник, Амилия направи жалък опит за реверанс. Жената избълва поредица заповеди, всяка от които изречена с перфектна дикция. Велла, Кора и дори Едит започнаха да приготвят масата, като че ли е за кралски банкет.

Велла разпъна бяла покривка, а Едит започна да поставя сребърни прибори, само за да бъде изгонена от жената, която внимателно ги подреди сама. Скоро масата бе елегантно сложена за двама, приютила многобройни бокали и ленени салфетки.

Амилия не можеше да си представи кой би вечерял тук. Никой не би наредил маса за прислугата, а защо благородник ще се храни в кухнята?

— Каква е цялата тази врява? — Амилия чу познатия дълбок глас на Ибис Тинли. Старият корабен готвач бе едър мъж с широки гърди, светлосини очи и тънка брада, следваща линиите на брадичката му. Бе се срещал с фермерите тази сутрин, но все още носеше неизменната си престилка. Омазаната с мазнина одежда бе неговата униформа, маркираща ранга му. Влетя в кухнята като мечка, открила бъркотия в бърлогата си. Когато видя дамата, спря.

— Аз съм лейди Констанс — уведоми го аристократката. — Скоро ще доведа императрица Модина тук. Ако ти си готвачът, то приготви храна — дамата поспря за миг, за да огледа критично масата. Промени позицията на някои елементи, сетне се фръцна и излезе.