Читать «Авемпарта» онлайн - страница 13

— Той ще се опита да убие звяра, но… — тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.

— Но ти мислиш, че звярът ще убие него?

— Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.

Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.

— Опа — каза, — не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.

Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.

— Добре работим, нали?

— Това беше Маги — каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.

Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.

Ройс остана прав.

— Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?

— Имахме чудесен маркграф — отвърна тя. — Храбър мъж с трима добри рицари.

— Имахме?

— Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.

— Защо просто не се махнете? — запита Ройс.

Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.

— Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз… случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.

Тад бе радостта на живота на баща ми. Той бе причината, поради която и се преместихме в Далгрен: за да може той да стане първият бъчвар в града — сълзи замъглиха очите й. — Сега всички са мъртви и баща ми остана само с мъката от загубата им и със звяра, който я причини. Татко ще го убие или самият той ще умре преди края на месеца. Ако само бях затворила вратата… Ако само бях проверила резето…

Ръцете й покриха лицето и нежното тяло се затресе. Ройс сурово изгледа Ейдриън, поклащайки съвсем леко глава и устните му много ясно произнесоха думата не.

Ейдриън се намръщи, постави ръка на рамото й и отмахна косата пред очите.

— Ще развалиш прекрасния грим — каза той.

— Съжалявам. Наистина не искам да съм такава досада. Това не са ваши проблеми. Просто баща ми е всичко, което ми е останало и не мога да понеса мисълта да изгубя и него. Не мога да се разбера с него. Помолих го да напуснем, но той не ме слуша.

— Разбирам проблема ти, но защо ние? — студено запита Ройс. — И откъде фермерска дъщеря от границата знае за нас и как да ни намери в Колнора?

— Един сакат ми каза. Той ме прати тук. Каза, че вие можете да отворите кулата.

— Сакат?

— Да. Господин Хаддон ми каза, че звярът не…

— Господин Хаддон? — прекъсна я Ройс.

— Да.

— На този господин Хаддон… случайно да му липсват ръцете?