Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 23

Той съчетаваше необикновената си енергия и издръжливост с желязна воля. Зад безцеремонността му се криеха висок интелект и невероятно самообладание. Арогантен и безкомпромисен, той ненавиждаше слабостта у другите. Изстрадваше обидите по-силно от другите хора и в резултат на това можеше да избухне в ужасяващ гняв. Тогава бе способен да унищожи всеки, който му се изпречи на пътя, и то без причина, тъй като се ръководеше единствено от гнева. Думата на Пао бе закон в неговата Триада; заповедите му трябваше да се изпълняват безпрекословно.

Не вярваше на никого. В сърцето си се страхуваше, че другите могат да използват жестокостта и коварството, които той бе приложил срещу тях. Разхождаше се сам и никога не забравяше, че съществуват хора, които биха го убили заради богатството и властта му. Никога не забравяше, че убиват слоновете заради бивните им.

Имаше моменти, когато силата и жестокостта се оказваха недостатъчни. Тогава Лин Пао викаше на помощ неземните сили — от китайската народна религия, която боготвореше; от Тао, будизма и от конфуцианската мисъл; от древните народни вярвания. Когато се сблъскаше с изключителни трудности и предизвикателства, той се обръщаше към божествата на храмовете, към божествените статуи, свещеници и духовни медиуми. И така неговият джос, късмет, винаги беше добър.

Източникът на неговия джос бе един стар таоистки свещеник, който живееше уединено в подножието на планината Йангминг, в мъничък храм, не по-голям от каменна колиба. Дълги години предсказанията на свещеника предпазваха Пао от провали. Спасяваха го от лошите обрати на съдбата и от болката на съжалението. И му даваха увереност в бъдещето.

Снежният леопард, реши Лин Пао, е доста зловещ. Беше време да се обърне към стария свещеник и да го накара да отмени прокобите на съдбата. Беше време да го накара да предотврати по-нататъшните беди. Мъдрецът умиротворяваше боговете, успокояваше спящите дракони и знаеше как да прогонва злите духове. Той знаеше, че светът на свръхестественото и на човека съществуват едновременно.

По здрач ядосаният Лин Пао излезе от главната шатра в парка си, тръгна бързо през съседните дворове, после прекоси малкото дървено мостче, водещо към частната му зоологическа градина. Запомнили предишните му избухвания, слугите бягаха далеч от пътя му. Пазачите навеждаха глави или просто поглеждаха встрани. По-добре да си гол сред вълци, отколкото да подразниш Черния генерал точно в този ден.

Пред входа на зоологическата градина Лин Пао спря и гневът му изведнъж се изпари. Забележително, помисли си той. Наистина забележително. Тигрите му — гигантските манджурци, индийският албинос, малкият, тъмен бали — всичките осемнадесет бяха притихнали. Това не беше се случвало от седмици. От пристигането на снежния леопард.