Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 189

В подножието на стълбата тримата се озоваха в мрачно каменно мазе с нисък таван. Вътре имаше дългообхватно радиооборудване. Имаше и бойлер, пещ и няколко наръча дърва. Четирима мъже бяха приковали Жан върху каменния под.

Лин Пао извади берета от джоба на халата си и я насочи към Тод. Ди Палма и Бенджи не помръднаха. Няколко секунди китаецът се мръщи замислено, после изрече:

— Айвън Хо каза, че си наричал себе си Бенкай.

Тод държеше ниско окървавения си меч.

— Хай. — „Хай“ означаваше „да“ на японски.

— Познаваме ли се? — попита Пао.

— Да. От друго време.

— А моите тигри? Ти ли ги освободи?

— Твоята карма ги освободи. Те вече не ти служат. Нищо, което си имал, вече не ти принадлежи.

Пао погледна към разбития прозорец.

— Изглежда, че тигрите ми са изменили на нрава си. Ти мина покрай тях сякаш бяха опитомени домашни котки. Разбира се, ти си специално момче. Айвън Хо каза, че си ме нарекъл Киичи. Какво е това? Аз никога не съм чувал това име. После научих, че Киичи и Бенкай са японски имена. Един японски учен, мой познат, ми разказа, че едно време е живял самурай на име Бенкай. Душата му в теб ли живее?

— Заради това дойдох да те убия.

— Не можеш да убиеш Черния генерал.

Пао протегна ръка и Бенджи скочи пред Тод. Пао стреля три пъти и улучи Бенджи в гърдите. Смъртно раненото момче залитна към наркобарона, който отстъпи настрани и изпразни пистолета си в него. Бенджи се свлече в краката му.

— Убийте жената! — изкрещя Пао.

Мъжете, наведени над Жан, грабнаха ножовете си от пода. Ди Палма се втурна и удари един с бастуна си по лицето. Той падна и събори другаря си. Франк го удари по коляното и го запрати върху струпаните дърва.

Ди Палма отстъпи надясно, стисна бастуна си близо до сребърната дръжка и го заби в слепоочието на третия. Когато четвъртият се приготви да го нападне отзад, Тод бързо го удари с меча по гърба. Нападателят изкрещя и се строполи върху каменния под.

Ди Палма се обърна и видя сина си да вдига кървавия меч и да напада ужасения Лин Пао. Бойният вик на момчето огласи мазето. То завъртя четиристотингодишния меч в страхотна дъга и отдели бръснатата глава на Пао от тялото му.

Докато хладният дъжд ромолеше в двора, Жан, облечена с болничния си халат и със сакото на Ди Палма, се притискаше до него. Двамата стояха изправени срещу Нелсън Бърлин, Дейв Стам и няколко въоръжени тайвански полицаи. Един полицай държеше меча и бастуна на Франк.

Тод стоеше на верандата зад баща си и гледаше трупа на Бенджи, положен върху бамбуковото канапе. Около него лежаха три мъртви тигри, убити от полицаите. Ревовете на останалите тигри се чуваха в главния павилион, те неспокойно бродеха напред-назад, събаряйки антични предмети на изкуството и мебели. В момента полицаите като че ли смятаха да ги пуснат от къщата.

Усмихнатият Нелсън Бърлин опипа червеникавобелия кичур коса над едното си ухо, после посочи към трупа на третия и последен „Нефритов орел“.

— Срамота. Опита се да избяга, също като вас тримата, и не успя. Така поне ще пише в официалния доклад. Гейм, сет и мач, господин Ди Палма. Предполагам, че сте очистили Лин Пао.