Читать «Силата» онлайн - страница 95

Диана вдигна очи към Каси.

— Добре — рече тя.

Каси я прегърна.

Диана отметна кичур светла коса на гърба си.

— Имам една задача за теб — обърна се към Каси тя. — Вече си водач, Каси, но никой друг не може да го направи. Би ли отишла да изровиш кутията, която ти дадох в Нощта на Хеката?

— Кутията от ритуала на доверието? Време ли е да я изровим?

— Да — отвърна Диана. — Време е. — Погледна Мелани и Мелани закима, очевидно посветена в тайната.

Каси премести объркано поглед от едната към другата, но после слезе по пътя да вземе кутията, придружена единствено от подскачащия зад нея Радж. Беше прекрасно да се разхожда сама и да знае, че нищо няма да й се случи. Започна да копае в пясъка до голямата скала, където беше заровила кутията, и накрая я издърпа. Океанът проблесна към нея.

Занесе кутията в къщата на Диана, задъхана от разходката, и й я подаде.

— Какво има вътре? Още инструменти на посветените? — попита Дъг.

— Вероятно е нещо момичешко — предположи Крис.

Диана се наведе над кутията със странно изражение.

— Не си я отворила — обърна се тя към Каси.

Каси поклати глава.

— Е, сигурна съм, че не си — каза Диана. — Знаех, че няма да го направиш. Но исках ти да го разбереш. Както и да е. Това е твое. Онова, което е вътре, също. То е подарък. — Диана издуха сухия пясък от капака и подаде кутията на Каси.

Каси й отправи изпълнен със съмнение поглед и тръсна кутията. Тя изтрополя тихо, сякаш вътре имаше нещо малко. Погледна отново Диана. После колебливо, едва ли не уплашено, я отвори.

Вътре имаше само едно нещо. Малък овален камък, бледосин, със сиви спирали и пръснати навсякъде малки кристали, които проблясваха на слънцето.

Халцедоновата роза.

Всичките й мускули се стегнаха, но очите й останаха спокойни и тя погледна Диана. Не знаеше какво да направи или да каже. Не разбираше. Сърцето й обаче биеше лудо.

— Твоя е — повтори Диана и после, тъй като Каси продължи да стои неподвижно, се обърна към Мелани. — Може би ти трябва да обясниш.

Мелани прочисти гърлото си.

— Ами… — започна тя и погледна Адам, който стоеше неподвижно като Каси. Не беше казал почти нищо през цялата сутрин и сега гледаше Диана безмълвно и втренчено. — Ами… — повтори Мелани. Адам все още не искаше да я погледне, така че тя продължи. — Когато Адам ни разказа как сте се запознали — обясни тя на Каси, — той обясни, че между вас имало връзка… нещо като сребърна нишка. Помниш ли?

— Да — отвърна Каси, стоейки все така неподвижно. Тя също беше вперила поглед в Диана, опитвайки се да разгадае изражението й. Диана отвърна на погледа й ведро.

— Сребърната нишка е нещо реално. В старите легенди се разказва за нея. Онези, които тя свързва, са духовни половинки. Предопределено е да бъдат заедно. Когато с Диана чухме за това, разбрахме истината за теб и Адам — заключи Мелани, очевидно доволна, че не се налага да говори повече на хора, които не искат и да я погледнат.

— Затова се изненадах за Ник — обърна се нежно Диана към Каси. — Защото знаех, че можеш да обичаш истински само Адам. Исках да ти кажа от самото начало, но ти ме помоли да ти дам още един шанс да докажеш, че можеш да бъдеш вярна… Реших, че е добра идея. Не за мен, а за теб. Вече знаеш, Каси, колко си силна. Разбираш ли?