Читать «Силата» онлайн - страница 93

— Ураганни ветрове при Кейп Код… бурята се движи на североизток… Североизток! Обърнал се е! Отива в открито море!

Братята Хендерсън се развикаха, но Мелани им каза да млъкнат. Адам продължи да говори.

— Високи приливни вълни… наводнение… Всичко обаче е наред, никой не е пострадал. Разрушени къщи, това е. Успяхме! Наистина успяхме!

— Каси успя… — започна отново Ник, но Адам скочи, грабна Каси и я завъртя във въздуха. Каси изпищя и продължи да пищи, докато не спря да я върти. Не беше виждала Адам толкова щастлив, откакто… Всъщност не можеше да си спомни някога изобщо Адам да е бил толкова щастлив. Освен може би на Кейп Код, когато й беше отправил предизвикателната усмивка. Беше забравила, през всички тези месеци, че Адам не беше мрачен човек.

„Като Хърн“ помисли си тя, когато я пусна бездиханна и поруменяла. Рогатият бог на гората беше бог на радостните чествания. Сега Крис и Дъг се опитваха да танцуват с нея, и двамата заедно. Адам правеше валсови стъпки с Диана. Каси се свлече смеейки се, и точно тогава нещо голямо и рунтаво я бутна и я събори.

— Радж! — извика Адам. — Казах ти да стоиш вкъщи!

— И той е послушен като вас — въздъхна Каси и прегърна немската овчарка, мокрият му език ближеше лицето й. — Но пък се радвам, че дойдохте. Нямам предвид кучето — поясни тя и ги огледа.

— Не можехме просто да те оставим там — обади се Шон.

Дъг се подсмихна, но плясна дребното момче по гърба.

— Разбира се, тигре — каза той и завъртя очи към Каси.

Каси погледна Фей. Тя стоеше встрани от всички, както Ник имаше навика да прави преди.

— Радвам се, че и ти се присъедини към нас — обърна се тя към нея.

Фей вече изобщо не приличаше на стенографка. Буйната й гарвановочерна грива се виеше около раменете й, а черната рокля разкриваше повече плът, отколкото прикриваше. Приличаше по-скоро на пантера или на кралица на джунглата.

Златистите й очи с гъстите мигли срещнаха погледа на Каси и лека усмивка изви ъгълчетата на устата й.

После погледна надолу.

— Поне ще мога отново да си лакирам ноктите червени — изрече лениво тя.

Каси се обърна, за да скрие собствената си усмивка. Това може би беше най-голямото признание, което можеше да чуе от Фей.

— Ако сте приключили с викането и танцуването — обади се Лоръл търпеливо и внимателно, — може ли да си вървим? Ръката на Дебора е счупена.

Каси скочи виновно.

— Защо не каза по-рано?

— О, не е сериозно — отвърна Дебора. Но позволи на Ник и Лоръл да й помогнат да стане.

Докато се прибираха, Каси се сети за още нещо.

Майка й. Черния Джон беше мъртъв, ураганът беше отклонен, но какво щеше да стане с майка й?

— Не можем ли да заведем Дебора при стариците? — обърна се тя към Диана.

— Това е най-добрият вариант — отвърна Диана. — Те знаят много за лекуването. — Погледна Каси и зелените й очи изразяваха разбиране, после хвана ръката й и я стисна.

„Трябва да се подготвя“ помисли си Каси, докато вървяха към номер четири. „Трябва да се подготвя. Може да е мъртва. Може да е в състоянието, в което я оставих последния път… да лежи на онова легло. Може завинаги да остане така.“