Читать «Силата» онлайн - страница 96

Каси кимна безмълвно.

— Но… Диана… — промълви тя.

Диана примигна и изумрудените й очи се насълзиха.

— Ще ме разплачеш — каза тя. — Каси, напоследък станахме свидетели на толкова безкористни постъпки. Мислиш ли, че не искам и аз да се включа? Вие двамата чакахте месеци наред заради мен. Вече не е нужно.

— Никой не може да направи нищо — вмъкна Мелани съчувствено, но прагматично. — С Адам сте свързани и това е. И за двамата не съществува друг, свързани сте до края на живота си. Може би до края на много животи.

Каси, все още замръзнала, премести поглед към Адам.

Той гледаше Диана.

— Диана, не мога просто… Искам да кажа… Аз винаги…

— И аз винаги ще те обичам — отвърна спокойно Диана. — Ти винаги ще бъдеш много специален за мен, Адам. Ти обаче си влюбен в Каси.

— Да — прошепна Адам.

Каси сведе очи към грапавия малък камък в ръката си. Той блестеше силно и на Каси й се зави свят.

— Хайде, върви при него — рече Диана и я бутна нежно.

Каси обаче не можа да помръдне и той отиде при нея. Изглеждаше замаян, но очите му бяха сини като огрян от слънцето океан. Така й се усмихна, че Каси се изчерви.

— Хайде, целуни я — подтикна ги Крис.

Лоръл го удари. Всички членове на кръга гледаха с жив интерес.

Адам ги огледа и целуна Каси официално по бузата. Чу се недоволно ръмжене и той използва момента да прошепне на Каси незабелязано: „По-късно“. Това я накара да се чувства приятно нервна.

„Ще се справя ли с Хърн?“ зачуди се тя и отправи поглед към косата му с толкова различни цветове — тъмна като гранат, светла като бодлива зеленика, изпъстрена със златисти отблясъци на слънчевата светлина. „Май ще ми се наложи“, помисли си тя. „До края на живота си“, беше казала Мелани. „Може би до края на много животи.“

Поради някаква причина тази мисъл я накара да погледне Фей и Диана.

Не знаеше защо, но после се сети. Слънчева светлина. Златна слънчева светлина, аромат на жасмин и лавандула, смеещ се, пеещ глас. Кейт. Косата на Кейт имаше нереалния цвят на косата на Диана. Сега обаче Каси осъзна, че смеещите се закачливи очи бяха като на Фей.

„Била е прародител и на двете им“, помисли си Каси. Все пак те са братовчедки, имат много общи прародители.

Нещо вътре в нея сякаш се усмихна и тя се запита дали Мелани не беше права. Дали не споделяха повече от един живот. Може ли една душа да се връща много пъти на Земята? И ако е така, може ли една душа да се раздели на две?

— Според мен — обърна се тя изведнъж към Диана, — двете с Фей ще трябва да се научите да се разбирате. Мисля, че… се нуждаете една от друга.

— Разбира се — отвърна Диана, сякаш беше очевидно. — Но защо?

„Имам една откачена теория“, помисли си Каси. Само че не можеше да й каже или поне не в момента. Може би утре.

— Ще нарисувам нова картина — добави замислено Диана — за колекцията си. Какво мислиш за муза с вдъхновено изражение, застанала сред луната и звездите?