Читать «Силата» онлайн - страница 86

— Да. — Каси нямаше представа откъде знаеше, но беше уверена. Баба й го беше нарекла „зрение“, но според Каси приличаше по-скоро на тих глас — вътрешен глас, извиращ от сърцевината й. Вече се беше убедила, че трябва да го слуша.

Никой не каза нищо. Онези, които имаха Книги на сенките, започнаха да ги вадят. Отвън вятърът зави тъжно.

15

Към четири часа токът угасна. Къщата стана по-студена. Запалиха свещи и продължиха да четат. — „За защита срещу огън и вода“ — прочете Каси, но Мелани предупреди, че заклинанието не е достатъчно силно да ги защити срещу ураган. Каси знаеше, че Мелани е права.

— Ето едно заклинание: „Как да прокудим страха и отрицателните емоции“ — започна да чете Диана от книгата си. — „Слънце през деня, луна през нощта, нека всички тъмни мисли напуснат те сега.“ Добро е.

Продължиха да четат. „Талисман за лек на болно дете“, „Амулет за сила“, „Три заклинания за обвързване на любим“, „Как да извикаме буря“… „Точно това няма да ни потрябва“, помисли си мрачно Каси. Прочете отново информацията за кристалите — колкото по-голям беше кристалът, толкова повече енергия съхраняваше и фокусираше. Прочете на глас заклинанието „Как да отклоним злото“, макар и да не го разбираше.

— „Призовете онази сила, която е само ваша, извикайте стихиите или онези страни на естествения свят, които са най-близко до сърцето ви. Тези сили ще поставят вас над всичкото зло: сили на слънцето и луната, на звездите и всичко, което принадлежи на земята.“ Прочете го още веднъж, объркано.

— Все още не разбирам.

— Според мен значи, че можем да призовем природата и всички добри неща срещу злото — обясни Мелани.

— Да, но как ще ги призовем? — попита Каси. — И какво ще се случи като го направим?

Мелани не знаеше.

Вече беше почти тъмно. Сивата светлина от прозорците ставаше по-слаба и по-слаба и накрая изчезна. Вятърът удряше капаците и стъклата дрънчаха. Дъждът продължи да се излива в тъмнината.

— Какво ще направи според вас? — попита Сюзан.

— Нещо неприятно — отвърна Лоръл.

Каси изпита гордост. Бяха уплашени — познаваше ги достатъчно добре, за да забележи страха зад безспирното крачене на Дебора и неподвижната стойка на Мелани. Никой обаче не избяга и никой не се отметна. Дъг пускаше нескопосани шеги, а Крис правеше самолетчета от хартия. Ник стоеше напрегнато и мълчаливо, Адам слушаше в слушалките на Дъг новините по радиото.

В шест часа бурята спря.

Ушите на Каси, свикнали с трополенето на дъжда и блъскането, удрянето и свистенето на вятъра, изведнъж се почувства странно празна. Огледа се и видя, че и другите са застанали нащрек.

— Не е възможно да е свършило — обади се Сюзан. — Да не сме изпуснали всичко?

— Още е в океана — заяви Адам. — Мислят, че ще удари сушата след около час. Това е просто затишие пред буря.

— Каси? — обърна се към нея Диана.

— Според мен сега ще започне да действа — отвърна Каси възможно най-спокойно. После всички мускули в тялото й се стегнаха.

Касандра.

Тя чу гласа му в главата си. Огледа се и видя, че и те са го чули.

Доведи сборището си в края на „Кроухейвън Роуд“. На номер тринайсет, Касандра. Чакам те.