Читать «Силата» онлайн - страница 82

— Не бъди груба с нея — намеси се пълната жена, която сега Каси осъзна, че е бабата на Адам. Тя й се усмихна непринудено.

— Опитваме се да помогнем на майка ти, скъпа — добави дребната фигура, която се оказа бабата на Лоръл. — За ритуала трябва да сме голи. Затова сме така. Констанс се колебаеше, но ние я убедихме.

— Трябва да побързаме — намеси се пралеля Констанс и размаха дървената чаша, която държеше. Баба Куинси стискаше букет билки, а бабата на Адам — сребърен звънец. Каси погледна леглото, където майка й лежеше все така неподвижно. На странната светлина в стаята спящото й лице изглеждаше различно, както и лицата на стариците бяха различни.

— Насам идва ураган — каза Каси. — Затова съм тук. Дойдох да ви предупредя.

Жените се спогледаха.

— Ако е истина, нищо не можем да направим — въздъхна бабата на Адам.

— Но…

— Не можем да местим майка ти, скъпа — заяви твърдо баба Куинси. — Вие си гледайте вашата работа, а ние ще се опитаме да я защитим.

— Ще се изправим срещу Черния Джон — заяви Каси. Краткото изречение сякаш увисна във въздуха и трите старици пак се спогледаха.

Пралеля Констанс отвори уста и се намръщи, но баба Куинси я прекъсна:

— Няма кой друг, Констанс. Трябва да го направят.

— Тогава бъдете внимателни. Кажи на Мелани… Кажи на всички да внимават — каза леля Констанс.

— Трябва да бъдете заедно. Докато сте заедно, имате шанс — добави бабата на Адам.

И това беше. Жените се обърнаха към леглото. Каси постоя още малко, загледана в свещите — бяха толкова бели, а пламъците им дори още по-бели, някак златистобели, като косата на Диана — дори в безбройните призрачни сенки, които хвърляха по тавана и стените. После си тръгна. Докато тихо затваряше вратата, всички пламъци затанцуваха лудешки и тя хвърли последен поглед към трите жени в стаята — бяха вдигнали ръце и бяха започнали някакъв танц. Сребърното звънче се обаждаше тихо.

Досега не беше обърнала внимание на вятъра, но сега го забеляза. Навън сякаш беше по-студено и по-шумно, а меката светлина през прозорците беше сива и мразовита. На Каси й се прииска да се върне в златистата стая и да се скрие там, но знаеше, че не може.

Докато вървеше обратно към къщата на Адам на номер девет, вятърът я блъскаше в гърба.

Тя беше последна. Сборището се беше събрало в дневната на Адам, около Шон, който седеше в кръг от кварцови кристали. Лицето на Шон беше яркорозово и изтъркано, косата му беше мокра и рошава, а дрехите му бяха прекалено големи. „Може би са на Адам“, предположи Каси. На врата му висеше платнената торбичка с билки, която Диана беше приготвила. Изглеждаше объркан и ужасен, но очевидно не се опитваше да се измъкне.

— Там ли бяха? Намери ли ги? — обърна се Диана към Каси.

Каси кимна. Не им разказа какво точно беше видяла. Не знаеше как биха се почувствали Мелани, Адам и Лоръл, ако разберяха, че бабите им са танцували голи в стаята на болен човек. Можеше да си помислят, че има нещо нередно и да не разберат правилно историята за златната светлина.