Читать «Силата» онлайн - страница 61

— Така е много по-добре — каза високата жена, когато Каси пъхна книгата в дупката и върна тухлата на мястото й. — Не забравяй, Джасинт. Трябва винаги да сме нащрек. Дори и тук, в Ню Салем, където всички съседи са като нас. Сега бягай в градината.

Кейт вече излизаше. На слънчевата светлина отвън Каси забеляза, че косата на Кейт беше същия цвят като косата на Диана — по-светъл от златото, някак по-блед, подобен на светлинен лъч. Очите й също бяха златисти и приличаха на слънца. Изобщо тя беше златно момиче.

— Небе и море, пазете ме — засмя се Кейт и се завъртя към градината с билки и синия океан оттатък скалата. Там в момента нямаше стена. Още не беше построена. После Кейт се спусна да откъсне нещо. — Помириши лавандулата — рече тя и протегна китка лавандула към Каси. — Нали е прекрасна?

Каси обаче стоеше до отворената врата. Още двама души бяха влезли в кухнята. Може би майката и бащата на Кейт. Говореха с тихи, напрегнати гласове.

— … току-що разбрахме. Корабът е потънал — каза мъжът.

Майката на Джасинт нададе вик на радост и изненада.

— Значи е мъртъв!

Мъжът поклати глава, но Каси не успя да чуе следващите му думи. Страхуваше се да не я хванат, че подслушва, и да я отпратят.

— … черепът… — долови тя. — … никой не знае… да се върне…

— А това е жасмин — продължаваше да чурулика Кейт. — Не е ли чудесен? — На Каси й се прииска да й каже да млъкне.

После чу нещо, от което косъмчетата по ръцете й настръхнаха, макар че беше застанала на слънце.

— … да ги скрием — казваше майката на Кейт. — Но къде?

Това беше въпросът. Къде? Къде? Ако този сън имаше някакво значение, то беше отговорът на този въпрос. Кейт се опита да я прегърне през кръста, да я накара да помирише жасмина, но Каси хвана ръката й и напрегна слух.

Възрастните спореха тихо. До ушите на Каси достигнаха възклицания, изразяващи тревога и несъгласие: „Не можем ли…?“, „Не, не там…“, „Но къде тогава?“, „О, боже, хлябът изгоря!“

После долетя лек смях.

— Разбира се! Трябваше да се сетим по-рано.

Къде? Каси избута Кейт и се опита да надникне в кухнята.

— Джасинт, какво ти става? — извика Кейт. — Не чу и дума от това, което ти казах! Джасинт, погледни ме!

Каси отчаяно впери поглед в тъмната кухня. Беше прекалено тъмно. Сънят избледняваше.

Не. Трябваше да го задържи. Трябваше да види края. „Бабо, помогни ми“, помисли си тя. „Помогни ми да видя…“

— Джасинт!

Ставаше по-тъмно и по-тъмно…

Зашумяха дълги поли, хората вътре се движеха. Само един поглед…

— Старото скривалище — каза майката на Джасинт доволно. — Докато потрябват отново.

Тъмнина обви Каси.

Събуди се объркана.

Отначало не можа да си спомни какво търсеше в съня си. Сънят обаче помнеше прекрасно. Коя беше Джасинт? Нейна роднина? Може би й беше прапрапрабаба. Ами Кейт?

После се сети.

Инструментите на посветените. Членовете на първото сборище ги бяха скрили от Черния Джон, защото са знаели, че той ще се върне. Каси беше заспала с надеждата да открие къде са ги скрили и беше успяла.