Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 8

— Много щедро от ваша страна, сър — рекох аз и се ухилих като идиот.

Това беше повече, отколкото очаквах. Откакто бях напуснал Грейс Ин, живеех на квартира на Кинг Стрийт, Уестминстър, но кварталът беше бедняшки и сърцето ми радостно подскочи при мисълта, че ще се разполагам в цяла къща, още повече на територията на Лондонската крепост, защото там човек можеше да не плаща наем.

— Откакто през април дойдох в Монетния двор, живях там, преди да се преместя на Джърмин Стрийт през август. Истината е, че в Монетния двор е много шумно. Въртящите се преси работят денонощно и след спокойствието и тишината в Кембридж не издържах на врявата. Вие обаче сте млад и от личен опит знам, че младите имат по-голяма поносимост към шума, отколкото старите. Освен това очаквам през декември племенницата ми да дойде да живее при мен, а Монетният двор е мръсно и нездравословно място, пълно с грубияни, и въздухът е толкова зловонен, че съм твърдо решен да не живея там. Какво ще кажете, господине? Къщата е малка и хубава. Има и градина.

Цяла къща с градина! Това вече беше твърде много. Въпреки всичко изпитах желание да поискам още. Споменах, че невежеството беше започнало да ми тежи. В изражението и поведението на Нютон имаше нещо, което ме накара да мисля, че може да науча много от него. И реших да превърна това в условие. Завладя ме мисълта, че ако познаваш начина на мислене на човек, разгадал толкова много научни и философски тайни, би означавало да познаваш Божията промисъл — интересна промяна от начина на мислене на проститутките и картоиграчите.

— Добре, сър — рекох аз. — Ще работя за вас, но при едно условие.

— Кажете, господин Елис.

— Винаги да поправяте невежеството ми по някой въпрос, защото знам, че сте учен човек. Бих искал да ми покажете света такъв, какъвто вие го разбирате, и да разговаряте с мен за естеството на нещата, за да мога да се самоусъвършенствам. Трябва да призная, че университетската степен ме запозна с класиката и „Логика“ на Сандърсън, но не много повече. Ще работя за вас, сър, но искам да хвърлите светлина в тъмнината, която ме владее, и да насърчите и обогатите познанията ми за нещата.

— Добре казано, господин Елис. Трябва да сте интелигентен, за да признаете невежеството си, особено след като имате университетска степен. Искам обаче да ви предупредя, че не съм добър преподавател. През цялото ми време в Кембридж управата на колежа „Тринити“ ми възложи да обучавам само трима студенти, което приех по-скоро заради възнаграждението, отколкото от желание да бъда центърът на един съвременен лицей. За всички нас е трудно да проумеем как сме се появили на света, но откровено казано, смятам, че съм научил само толкова, колкото да се уверя колко малко всъщност от света познавам. Предполагам, че това противостои на еврейската жилка, която може би притежавам. Но съм съгласен с условието ви. Не знам точно какво, но все нещо ще присадя в младежката ви глава. Затова, дайте да си стиснем ръцете и да скрепим сделката.