Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 6

Джърмин Стрийт беше в наскоро завършеното модерно предградие Уестминстър. Къщата на Нютон се намираше в западния по-хубав край, близо до църквата „Сейнт Джеймс“.

В единадесет часа бях там и се представих. Прие ме прислужник и ме въведе в стая със запалена камина. Нютон седеше на червено кресло с червена възглавничка и четеше подвързан в червен марокен книга. Не си беше сложил перука и видях, че косата му е посивяла, но няма изкуствени зъби и изглежда добре за човек на неговата възраст. Беше облечен в тъмночервен мъхнат халат с позлатени копчета и си спомням, че на врата му имаше пъпка или нещо подобно, което го дразнеше. Всичко в стаята беше червено, сякаш там лежеше жертва на едрата шарка, защото казваха, че цветът изсмуква инфекцията. Помещението беше добре обзаведено. На червените стени бяха окачени няколко пейзажа, а в ъгъла до прозореца имаше изящен глобус, като че ли стаята беше вселената, а Нютон — богът в нея, защото ми се видя изключително мъдър човек. Носът му беше крив като мост над река Тибър, а очите му, които бяха спокойни, докато си почиваше, ставаха проницателни като кинжал веднага щом челото му се свъсеше от съсредоточеност, когато мислеше или му зададях въпрос. Устата му изглеждаше капризна, сякаш му липсваше апетит или чувство за хумор, а брадичката с трапчинка в средата беше сякаш разполовена. Говореше с акцент и погрешно бих предположил, че е от Норфък, ако не знаех, че е от Линкълншър, защото беше роден близо до Грантам. В деня, когато се запознахме, до петдесет и четвъртия му рожден ден оставаше месец и нещо.

— Не ми е присъщо да говоря за неща извън работата ми — каза той. — Затова, позволете ми да пристъпя направо към въпроса, господин Елис. Когато станах Пазител на Монетния двор на Негово величество, не предполагах, че ще се занимавам с разследване, преследване и наказване на фалшификатори и обрезвачи на монети. След като обаче разбрах това, написах писмо до съвета, отговарящ за държавната хазна, обясних, че тези въпроси са от компетенцията на министъра на правосъдието, и помолих, ако е възможно, да ме освободят от това задължение. Тяхна светлост пожелаха да не променят нещата, така че се налага да изпълнявам задълженията си. Всъщност превърнах въпроса в личен кръстоносен поход, защото ако сеченето на новите монети не успее, опасявам се, че ще загубим войната с французите и кралството ще бъде опропастено. Господ ми е свидетел, че от шест месеца изпълнявам дълга си. Но разобличаването на мошениците е трудно, тъй като са много, и установих, че отчаяно се нуждая от служител, който да ми помага. Не желая обаче раболепен подлец. Един Господ знае дали няма да се стигне до безредици, дали няма да се сблъскаме с насилие, защото фалшифицирането на монети се смята за държавна измяна и се наказва с цялата тежест на закона, а негодниците са отчаяна пасмина. Изглеждате сърцат и въодушевен млад мъж, господине. Но, говорете и се представете.

— Смятам, че трябва да ви кажа нещо във връзка с образованието си, сър — нервно започнах аз, защото Нютон говореше като баща ми, който винаги очакваше най-лошото от мен и обикновено не оставаше разочарован. — Учил съм право в Оксфорд.