Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 57

— Вратът на птицата е извит — отбеляза Нютон и остави мъртвия гарван на земята.

Край кулата Байуърд той разпита пазача Томас Грейн в противоречие със заповедите на кралския наместник. Грейн нямаше инструкции да не разговаря с нас и свободно отговори на въпросите на доктора.

— Пазачът трябва да е окачил ключа в стаята на пазачите в осем часа.

— Откъде знаете, че е било осем? — попита Нютон.

— По звъна на камбаната за полицейския час, сър — отвърна Грейн и посочи с палец над рамото си към задната страна на кулата Байуърд. — В Камбанарията. Полицейският час започва в осем от времето на Уилям Завоевателя.

Нютон се намръщи.

— Кажете ми, господин Грейн, ключът за Лъвската кула прибира ли се при останалите, когато се заключва главната порта?

— Не, сър. Остава тук до сутринта, когато пазачът на животните господин Уодсуърт го взима.

— Възможно ли е някой да е влязъл тук и да е взел ключа за Лъвската кула, без да забележите?

— Не, сър. Не се отдалечавам от ключовете.

— Благодаря, господин Грейн. Много ми помогнахте.

Нютон и аз се върнахме в Монетния двор и той веднага заповяда на двамата стражи, които формално бяха под негово командване, да намерят Даниъл Мърсър и да го доведат в кабинета му. След като те излязоха, аз казах на моя господар, че предишната вечер видях господин Грейн да стои на моста над рова около крепостта, на половината разстояние между кулата Байуърд и Средната кула, на десетина метра от ключовете.

— Говорихме почти десет минути. През това време всеки може да е взел ключа. Следователно, щом е било възможно снощи, тогава трябва да е било възможно и тази вечер.

— Логиката ви е неустоима, господин Елис — тихо каза Нютон, взе котарака Мелхиор и замислено започна да го гали, така както някой друг би пушил лула.

След това разгледахме на светлината на свещите предметите, които бяхме намерили у господин Кенеди. Освен камъка, изваден от Нютон от устата на мъртвеца, имаше няколко крони, две зарчета, броеница, лотариен билет, тютюн и писмо, сякаш написано от луд, което обаче заинтригува господаря ми. Докато той го разглеждаше, аз хвърлих заровете и отбелязах на глас, че господин Кенеди е бил сериозен комарджия.

— Какво ви доведе до този извод? Лотарийният билет? Заровете? Или и двете?

Усмихнах се, защото бях на позната територия.

— Не, сър. Само заровете. Изрязани са в съвършена квадратна форма и точките им са написани с мастило, вместо дупките да са запълнени с восък, за да не се допускат измами. Никой новак не би взел подобни предпазни мерки.

— Отлично — похвали ме Нютон. — Наблюдателността ви прави чест. От вас ще излезе добър учен.

Той хвърли писмото, което четеше, на масата пред мен.

— А сега, да видим дали вашата наблюдателност ще ми помогне да разбера нещо от това, господин Елис.

Jqbtqeqhhnuquczrpsvxwkxfklevqkkoiwvihgklgkb

yaothhxzjbdxrnynsvmfzxmxnweghpohpaaphnxe

dnxoschombafqjfqwnsfradgkgejfmulqmqxyidrgyi

dsuysmvrastkilhihrzltpnbxveukudvojuyixvvewaf

yrmxyfjxrlkmuluzfiidsbbvelwcqdhmvszoqnzbntw

dpasqkhpbcrdhoywqralextjtoigppffhdtqwtstsaldj

bmtakqhumhbclbhtqruwbzkaauochgqokomqvcw

yhmfkydzvsiendssrrrswgcrykvjabuvshqhgqbnqn

bedmopfbzx