Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 32

И за пръв път от дълго време бях щастлив. Защото любовта е предимно оптимизъм.

Не познавах по-умен човек от Нютон, но и в същото време по-невеж по отношение на нежния пол. Може би ако знаеше повече за действителния свят и жените, той щеше да направлява държането й така, че да не ме окуражава тъй много. И нещата между госпожица Бартън и мен можеха да се развият по друг начин.

Понякога е трудно да разбереш къде свършва любовта и къде започва безумието и мисля, че мнозина влюбени си губят ума.

Втора глава

„Тогава Исус им рече: още малко време светлината е с вас: ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.“

Евангелие от Йоана, 12:35

Януари 1697 година беше изключително студен месец. Моят господар ме увери, че не помни такава мразовита зима от 1683 година, когато стоял вкъщи и пишел „Всемирна аритметика“, първото му произведение. Опитах се да го прочета, но не можах. Вероятно студът беше смразил интелектуалните ми способности, така както бе забавил сеченето на новите монети. Парите все още не достигаха, въпреки усилията на служителите на Монетния двор. И макар че всички говореха за мир с Франция, от това не излезе нищо. Междувременно бяха арестувани още якобити и страната изглеждаше нестабилна. Почина Джеймс Хор, Главният инспектор на Монетния двор. На неговото място бяха назначени Томас Молиньо и Чарлс Мейсън. Нютон ми каза, че и двамата са корумпирани и те наистина скоро поведоха война един срещу друг и се оказаха некадърни.

Споменах как шпионинът на Нютон, Хъмфри Хол, ни съобщи информацията, че някои фалшификатори са усъвършенствали нов процес за сечене на златни гвинеи, и това стана причина за участието ни в следващата част на моя разказ, който Нютон упорито започна да нарича „тъмна материя“. Думите на господин Хол силно обезпокоиха господаря ми, тъй като беше много по-сериозно нещо да фалшифицираш златни гвинеи, отколкото сребърни крони или шилинги, но не разполагахме с доказателства. Ала вечерта на събота 13 февруари този пропуск се запълни.

Бях си легнал рано и бях заспал, когато се събудих и видях господин Хол в спалнята си със свещ в ръката.

— Какво става, господин Хол? — попитах аз, разтревожен, че го съзирам там.

Той беше благонадежден, но неприветлив на вид, стар и мълчалив, и стоеше пред леглото ми като Харон, който чака да пренесе с ладията си душата ми през река Ахеронт в подземното царство. Цената на Харон беше един обол, но господин Хол искаше да говорим за една гвинея.