Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 17

— Предпочитам да ме убият в леглото, отколкото да понеса такова нещо.

— Разбира се, винаги е по-добре да бъдеш екзекутиран, отколкото убит, защото осъденият има възможност да се помири с Всемогъщия бог.

— Кажете го на Питър Кук — рекох аз. — Според мен той би предпочел да свършат по-бързо с него и след това да го застигне справедливо божие наказание.

Изключително бурното време през ноември премина в смразяващи студове в началото на декември. Носеха се слухове, че френската флота се готви да дебаркира в Ирландия. Моят господар и аз прекарвахме утрините в кабинета, за да бъдем близо до кулата Байуърд, над входа на Монетния двор. Там беше влажно като навсякъде другаде в Тауър. Малката камина не затопляше тясната стая и аз често страдах от упорита кашлица. Документите плесенясваха и се налагаше да ги суша на огъня.

Кабинетът беше обзаведен с няколко удобни кресла, две-три писалища, лавици и нощно гърне с капак на столче. Имаше два прозореца. Единият гледаше към входа на Монетния двор, а другият към рова около крепостта, където изхвърляхме гърнето. Ровът беше дълбок три и широк девет метра и преди време бе гъмжал от змии, крокодили и алигатори от Кралската менажерия.

Онази сутрин двама работници, с разрешението на кралския наместник, чистеха с драга мръсната вода. Едно от правата на Тауър беше, че всичко паднало в рова, е собственост на крепостта, и съответно, на Кралския наместник. Не им обръщахме внимание, защото бяхме обезпокоени от слуховете за нов метод за фалшифициране на монети, който се усъвършенстваше върху златните гвинеи. Информацията бе съобщена на моя господар от Хъмфри Хол, един от множеството доносници на Нютон, благонадежден човек. Неочаквано до нас достигна вестта, че единият чистач е извадил от рова човешки труп. Съдейки по състоянието му, възникнали подозрения, че човекът е бил убит. Краката му били завързани и по всяка вероятност е бил удавен с тежест.

— Интересно — отбеляза Нютон, който като чу новината, престана да милва котарака Мелхиор и погледна през прозореца.

— Нима? — попитах аз. — Изненадан съм, че там не са паднали и други хора, защото ровът е опасан само с ниска ограда от колчета, която не би задържала и коза.

Любопитството му обаче не намаля от забележката ми.

— Може би е убягнало от вниманието ви, Елис, но хората, които падат в рова, не си правят труда да си слагат тежести — презрително произнесе той. — Това ме интересува. Защо някой ще изхвърля труп в рова, когато Темза е съвсем наблизо? Би било много по-лесно да занесе тялото до пристана на Тауър и после да остави приливите и водовъртежите да го отнесат далеч оттук.

— Нямам хипотеза — отвърнах аз присмехулно, като използвах израз от собствената му философия, но той не се засегна.

Всичко можеше да свърши дотам, но мнозина работници в Монетния двор, подтикнати от страх, бяха спрели машините си, когато бяха чули за откриването на трупа. Това принуди моя господар да остави работата с господин Хол и придружен от мен, да отиде да разследва случая.