Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 11
Филип Кер
— Фуке? Французин ли е?
— Той е един от хугенотите, наскоро изгонени от родината си от френския крал Луи — обясни Нютон. — Мисля, че в Тауър има неколцина такива бежанци. Френската църква, центърът на тяхната общност, се намира наблизо, на Треднийдъл Стрийт. Фуке е много заможен човек и смятам, че въпреки това е много усърден. Но не очаквайте да намерите тук него или някой от другите, които споменах. Една от привилегиите да работиш в Монетния двор, е, че служителите може да дават под наем служебните си жилища на когото желаят за лично облагодетелстване.
Едва тогава осъзнах, че предоставяйки ми служебното си жилище, Нютон се е лишил от хубавия доход, който би могъл да получи за него, ако го даде под наем.
Той спря и посочи спретната двуетажна къща, построена до онази част от външната крепостна стена, известна като Месинговия хълм. Наричаха я така заради поставеното там месингово оръдие, е което както скоро разбрах, често гърмят по случай рождените дни на кралските особи или при посещения на чуждестранни сановници.
— Това е къщата на Пазителя, където ще живеете — каза Нютон, отвори вратата и ме покани да вляза. Погледнах мебелите и книгите му и реших, че жилището ме устройва. — Много е уютна, макар че е малко влажна. Смятам, че това е неизбежно поради близостта на реката. Има и доста прах. Разнасят го вибрациите на оръдието, затова не може да се направи много. Използвайте мебелите. Докарах ги от колежа „Тринити“. Вече са стари и не държа особено на тях, но искам да пазите книгите. В новия ми дом няма място за повече книги, но не желая да се разделям с тези тук. Тъй като сте решили да се самоусъвършенствате, господин Елис, несъмнено ще искате да ги прочетете. Някои може дори да ви харесат. Очаквам с нетърпение да чуя мнението ви за тях. Понякога това е все едно да препрочетеш книгата.
Излязохме навън и Нютон ми показа занемарена малка градина, опасана със стена и извиваща се около основите на Кулата със скъпоценностите.
— Може да отглеждате зеленчуци — добави Нютон. — Ако го сторите, убеден съм, че ще ми предложите да ги опитам. През лятото е много приятно да седите тук, ако не се страхувате от духове, макар че докато работите за мен, ще имате малко време за безделие и фантазии. Лично аз съм скептично настроен към появата на призраци, но мнозина, живели между стените на Тауър, твърдят, че са виждали духове. Мисля, че това се врели-некипели. Не е тайна обаче, че мнозина са умрели от насилствена смърт почти във всяка част на крепостта и това обяснява суеверията тук, тъй като подобни ужасяващи истории развихрят въображението на невежите хора. Говори се, че дори вашият предшественик е бил уплашен от призрак, но аз не мисля така. Смятам, че той беше близък с някои от фалшификаторите на монети и е избягал от страх да не го заловят и обесят. Изчезването му съвпадна с моето пристигане в Монетния двор и това засилва подозренията ми.
Новината, че съм имал предшественик, който е изчезнал, малко ме обезпокои. Реших да науча повече, защото бе налице вероятността новата ми длъжност да е по-рискована, отколкото предполагах.