Читать «Сити» онлайн - страница 2

Майкъл Ридпат

Кафето беше добре смляно и богато, със съвсем различен вкус от този на нес-еспресото, с който бях свикнал.

Рикардо отпи от чашката си, няколко секунди се наслаждава на вкуса и внимателно я остави в чинийката.

— Колко от хората ни сте видели до този момент?

— Вие сте седмият.

Рикардо се усмихна.

— Дълго утро. И така, вече знаете всичко за „Декер Уорд“?

— Чувал съм много неща. Но това е вашата фирма. Вие ми разкажете за нея.

— Е, аз само ръководя групата за развиващи се пазари в нея — каза той и кимна към борсовия салон. — Останалата част от фирмата е в Сити, където се намира от сто и петдесет години. Оставям я на лорд Къртън, председателя. Обичаме да пазим дистанция помежду си.

Определено го правеха. Намирахме се на четиридесет етажа над Канари Уорф и на три мили източно от лондонското Сити.

— Но групата ви прави деветдесет процента от печалбите на „Декер Уорд“.

— Деветдесет и пет — усмихна се Рикардо.

— Как го постигате?

— Ние сме най-добрите в онова, което правим — отвърна той. — Стигаме надалеч. Доминираме на пазара на латиноамериканския дълг. Управляваме много повече емисии облигации за латиноамериканските длъжници, отколкото трите ни основни конкурента, взети заедно. Търгуваме много по-агресивно, отколкото всеки друг на Уолстрийт. Познаваме всички. Ако искате да вземете пари на заем, трябва да разговаряте с нас. Ние сме направили този пазар. Той е наш и на него има големи печалби.

— Мога да си представя. Но как сте се добрали до това положение?

— Винаги сме една стъпка пред останалите на пазара. Забелязваме възможностите преди всеки друг. Когато преди десет години ме взе на работа, Андрю Къртън просто искаше да изгради една печеливша малка странична дейност. Сигурен съм, че не е и сънувал колко ще се разраснем. През осемдесетте, когато останалата част от света бе отписала Латинска Америка, ние убеждавахме хората да инвестират отново. Най-вече латиноамериканците, които бяха инвестирали пари в офшорни фирми. Сключихме съюз с „Шалме“, една частна швейцарска банка. Те имаха множество клиенти, готови да вложат отново пари в района.

Той направи кратка пауза и дръпна от цигарата си. Очите му ме пронизаха — проверяваше дали следвам мисълта му. Следвах я.

— И тогава големите търговски банки, които бяха раздали кредити в размер на милиарди долари на региона през седемдесетте, започнаха да разпродават заемите си с голяма отстъпка. Ние им помогнахме, като застанахме по средата. В началото на деветдесетте много от тези заеми бяха преобразувани в облигации, брейдиоблигации. Ние ги търгувахме, подавахме ги от търговските банки на новите инвеститори. И през последните няколко години хората вече желаят да инвестират свежи пари в Латинска Америка. Така че ние организираме емисии от облигации за всеки, от бразилските стъклопроизводители до република Аржентина.

— Но нямате ли конкуренция?

Рикардо се изхили.

— Разбира се, че имаме. Всички са замесени в тази игра. Но ние бяхме първите в нея, ние разполагаме с всички контакти, ние имаме най-добрите специалисти. Ако другите фирми желаят да водят емисия от облигации за някой латиноамерикански длъжник, те знаят, че трябва да ни поканят като фирма, с която да управляват съвместно емисията. Такива са правилата.