Читать «Игра на богове» онлайн - страница 27

Той задържа вратата и я пропусна на влизане в ханчето.

— Често идвате в Гщаад, така ли? — попита той, докато си проправяха път в препълненото заведение.

— Карам ски при всяка възможност — отвърна тя.

Беше по-млада, отколкото му се искаше, даде си сметка Александър, слушайки я как говори с неподправен ентусиазъм за студентството си, но същевременно беше и жена. Жена, която той желаеше и възнамеряваше да притежава.

По време на обяда разговаряха — предимно за ски. Мариан имаше огромен апетит, забеляза той развеселен, докато я наблюдаваше как поглъща обяда си.

— Винаги ям прекалено много и бързо, когато съм нервна — призна тя и напъха и последната хапка в устата си. — Отвратителен навик, но ми е трудно да се преборя.

— А защо си нервна?

— Не съм сигурна — призна тя и избърса ъгълчетата на устата си със салфетката, — но вероятно защото твърде много те харесвам. Никога досега не съм се запознавала с човек като теб и много ми се иска да ме харесаш.

Черните й очи сияеха.

Пресегна се през масата и взе ръката й.

— Няма от какво да се притесняваш — увери я той. — Много те харесвам, Мариан.

Без никакви затруднения я убеди да дойде при него същата вечер. Мислеше за това, докато пътуваха с колата към великолепната вила с изглед към селцето на хълма. Не се бе съмнявал, че двамата ще се озоват в леглото. Знаеше го от момента, когато я зърна на склона.

С пристигането Александър веднага накладе огън в камината и изстуди бутилка вино. Мариан обходи вилата, възхищаваше се на великолепието й като дете по Коледа.

— Толкова е красиво! — възкликна тя, а очите й блестяха, когато се извърна към него. — Твоя ли е?

— За съжаление не — отвърна той и извади две чаши от шкафа. — Доста е хубава, нали?

— Хубава? — Мариан се засмя от сърце. — Та тя е като малък замък.

— Тогава е подходящо, че те доведох тук — отбеляза той. Настани се пред камината и й направи знак да дойде при него. — В края на краищата замъкът е единственото подобаващо място за една принцеса.

Тя се изчерви.

— Толкова си добър.

— Добър? — повтори той. — Не, Мариан, добротата няма нищо общо. — Взе я в прегръдките си. — Не знам дали съзнаваш колко красива и желана жена си. Тази вечер възнамерявам да ти го покажа.

Целуна я жадно.

— О, да, Александър — прошепна тя, а пръстите й се забиха в раменете му. — Да… Обичай ме… моля те, обичай ме.

Той я държеше в прегръдките си, целуваше я, милваше косата й, галеше тялото й през дрехите. Долови нейната плахост, колебанието й да му се отдаде. Знаеше, че няма да е лесно да я съблазни. Едва ли имаше богат опит с мъжете. Но виното щеше да премахне задръжките й, помисли си той уверено. Пусна я рязко и посегна към бутилката. Отвори я, наля й чаша и настоя да я изпие до дъно.

— Ще ти помогне да се отпуснеш.

— Ще се справя — увери го тя. — Няма нужда…

— Изпий го, Мариан — нареди той. — Искам те напълно спокойна. Искам да се насладиш на онова, което ще се случи тази вечер.

Тя кимна бавно. Повече от всичко на света искаше да му достави удоволствие. Изпи виното и му позволи да й налее втора чаша. Усети как блажената топлина се разлива из тялото й. Седяха до огъня и дълго разговаряха, докато изпиха цялата бутилка. После той отново я взе в обятията си. Целуна я, а устните му се придвижваха бавно по шията, докато я спускаше да легне върху пода. Плъзна ръка под пуловера и пръстите му стиснаха нежно едно от зърната й.