Читать «Игра на богове» онлайн - страница 25
Норма Бейшър
— Разполагам с време, ако ти се говори за това.
Ник поклати глава.
— Да оставим за някой друг път, а? Не искам нищо да разваля това, което е помежду ни в момента.
Той отметна чаршафа и отново се любиха.
Глава 3
— Според мен баща ми проявява ужасно тесногръдие по този въпрос — оплака се Александър, крачейки напред-назад из стаята като заловено в клетка животно. — Как не разбира множеството предимства да преместим централата на корпорацията в Ню Йорк? — Застана до прозореца на кабинета си в Олимпик тауър и се загледа замислено в небостъргачите на Манхатън. После се обърна и попита: — Нямаш ли какво да кажеш, Джордж? Какво мислиш?
Джордж Прескът, един от старшите вицепрезиденти на корпорацията и единственият довереник на Александър, седеше в тапициран с черна кожа фотьойл пред бюрото с вдигнати върху масичката крака и сплетени на тила ръце.
— Знаеш, че съм съгласен с теб — подхвана той, — но независимо какво мислим и двамата, той все още контролира нещата. Неговият глас е решаващ.
— И неговата дума е окончателна — добави Александър навъсено.
— Абсолютно. Ако не съумееш да го накараш да види нещата от наша гледна точка, централата ще остане в Атина, докато той диша и е в състояние да се бори срещу нас.
Александър свъси вежди.
— Опасявам се, че си прав. Опитвах да поговоря с него, да го накарам да чуе разумните доводи, но баща ми е упорит човек — призна той. — Надявах се да успея да накарам членовете на борда да го притиснат малко, но ако се стигне до гласуване…
Не довърши мисълта си.
— Пак ще загубиш — обади се Джордж и прокара ръка през гъстата си руса коса. — Със своите петдесет и един процента от акциите той има решаващия глас за жалост. Каквото и да предприемеш, ще загубиш.
Александър седна и се замисли.
— Ще дойде за съвещание тази седмица. Пак ще пробвам да поговоря с него.
Джордж се усмихна, но си спести коментара. Александър очевидно не смяташе да се отказва — особено щом е убеден в правотата си. Джордж познаваше приятеля си прекалено добре. Двамата се бяха сближили още докато посещаваха бизнес факултета на Харвард. Изградиха солиден съюз, базиран на взаимно уважение и възхищение. Джордж Прескът единствен в горните ешелони на „Киракис корпорейшън“ смело изразяваше мнението си пред Александър и дръзваше да спори с приятеля си, когато смяташе, че не е прав или се държи неразумно. Александър обикновено не насърчаваше никого да се приближи, но приемаше Джордж като брат, какъвто никога не бе имал. Онези, които се стремяха да привлекат вниманието на Александър, знаеха, че ключът да стигнат до него е Джордж Прескът.
За жалост, даде си сметка Джордж сега, Александър много приличаше на баща си, дори прекалено много. Константин Киракис също отказваше да промени мнението си, ако смяташе, че е прав. Интересно е да се види кой ще спечели този път.
— Защо просто не му дадеш още малко време — обади се Джордж след малко и посегна към златната си табакера. — Нали самият ти спомена колко е впечатлен от разрастването на дейността ни в Северна Америка? Цифрите говорят сами за себе си. Той не може да продължи да отрича очевидното още дълго — бъдещето на корпорацията е тук, в Ню Йорк.
