Читать «Философско разследване» онлайн - страница 174

Съжалявам, че обстоятелствата не ми позволяват да кажа нещо повече от това, но за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

19.

Автоматичното джобно ножче още беше отворено в ръката й. Наточеното като бръснач острие се подаваше от стиснатия й юмрук. Държеше го на разстояние от себе си, все едно че беше член на бандата на Акулите или на Изтребителите от „Уестсайдска история“, готов за улична схватка. Само че схватката бе свършила. Две санитарки качваха тялото на мъжа на количката. Завързаха го с ремъци, сякаш би могъл да стане и да върви. Нямаше голям шанс за това. Не и със смачкана дихателна тръба.

Доволна от работата, която бе свършило джобното ножче, тя го вдигна към очите си, за да го разгледа по-отблизо. Беше го купила импулсивно, докато предишната година прекарваше отпуска си в Италия. Нещо, което да слага в чантата си, за да се чувства по-сигурна, когато не носи пистолета. Изненада се как бързо го използва — макар и не по първоначалното му предназначение.

Двете санитарки насочиха количката с дистанционно управление към коридора и после към вратата на асансьора. Това й напомни за играчката, която бе имала като дете. „Не е за момичета“ — беше казал баща й. „По-добра е от играчките за момичета“ — помисли тя.

Портиерът отвори външната врата. Количката се блъсна в задната част на линейката и автоматично задейства електронния елеватор, който я вдигна от асфалта като кофа с боклук и я изтегли в изрисуваната с реклами за лекарства каросерия. В същата секунда вратите се затвориха и синята лазерна лампа на покрива започна да хвърля светкавици във всички посоки.

Двете санитарки колебливо погледнаха Джейк и по-точно ножа, който още беше в ръката й. Едната отвори уста да каже нещо, но колежката улови погледа й и поклати глава, за да й покаже, че е по-добре да не задават въпроси. Работата им беше да вземат пациента и да го закарат в болница. Нищо повече. Но жената с ножа ги заговори:

— Къде ще го закарате? В коя болница?

Едната санитарка сви рамене и посочи картата му за самоличност.

— Зависи от документа. Още не съм го сложила в компютъра. Щом го направим, кодът му ще ни каже къде е регистриран и ще го закараме там.

Джейк посочи двамата мъже, които седяха в спрялата наблизо полицейска кола.

— Виждате ли онези ченгета?

— Да.

— Те ще карат след вас. Гледайте да не ги загубите някъде по пътя.

— Добре. Както кажете.

Линейката потегли. Станли я последва с полицейската кола. Двете сирени свиреха като побъркани по секса строителни работници. Когато се скриха от погледа й, Джейк се върна в „Уинстън Маншънс“ и отново се качи на седмия етаж, където едно моторизирано ченге, пристигнало на сцената заедно с линейката, възпираше обитателите на сградата, които любопитстваха да разберат какво е станало. Вратата на апартамента на Естерхази беше отворена. Джейк влезе, внимателно проправяйки си път сред купищата строшени стъкла от прозорците, и огледа обстановката.