Читать «Философско разследване» онлайн - страница 172

— Знаеш, че няма начин да се измъкнеш оттук.

— О, има. Докато успеете да нахлуете тук, ще съм извършил невъзможното, така да се каже.

Станли се намръщи.

— Какво иска да каже? — попита той и войнствено погледна портиера. — Сигурен ли сте, че няма друг изход?

— Той има предвид Безкрайността — обясни Джейк. — Че в края на краищата ще се самоубие.

— О, но не заради аргументите, използвани от оня глупак Джеймсън Ланг — рече Естерхази.

— Тогава защо?

— Както вече казах, нямам намерение да губя времето си в кома. Още щом дойдохте, разбрах, че играта свърши. Ти си причината, поради която трябва да се самоубия, Джейк.

— Моля те, не го прави.

— Не бива да се самообвиняваш, Джейк. Това винаги е било част от плановете ми.

Тя сложи ръка върху микрофона и попита портиера дали има някакъв път до покрива.

— Не се опитвай да ми попречиш — каза Естерхази.

— Не мога да ти позволя да го сториш — отговори Джейк. — Не се ли страхуваш?

Портиерът даде на Станли връзка ключове.

— Трогнат съм — рече Естерхази. — Наистина.

— Не си мислете, че ще се кача с вас чак догоре — рече портиерът.

— Но ти не разбираш, Джейк. Да съзерцаваш света като ограничено цяло — ето, от това трябва да се страхуваш.

Екранът на видеотелефона угасна. Джейк се обърна към портиера.

— Тези жилищни блокове обикновено имат подемник за миене на прозорците. Тук има ли такова нещо?

— Разбира се. Но през последните дванайсет месеца не са го използвали. Фирмата за миене на прозорци се разори по същото време като асансьорната компания. Не бих поверил живота си на този подемник.

Но Джейк вече минаваше през вратата за стълбището. Станли я следваше по петите.

Той не каза нищо, докато се изкачваха. Застанаха на покрива и се опитаха да нормализират дишането си. Накрая Станли изхриптя:

— Виж какво, защо не оставим това на антитерористичния взвод? Нека те да се справят с положението.

Помогна й да придвижи подемника до ръба на покрива.

— И да го застрелят ли? Не, искам го жив. Държа да има истински процес. Пък и докато дойдат тук, той може вече да се е самоубил.

Тя се качи на подемника и погледна контролните уреди, които изискваха двама оператори, стоящи в двата срещуположни края. Станли нервно надникна надолу.

— Така ще е най-добре и за него, и за нас, не мислиш ли? Ще ни спести усилията.

— Говориш като онези негодници от Министерството на вътрешните работи. Виж какво, ще се качваш ли, или не? Не мога да управлявам това нещо сама.

— Но това са десет етажа — удари го на молба Станли, сетне мрачно поклати глава и се качи. — Не знам защо го правя. Този човек е откачен. Какво ме интересува дали ще се самоубие?

Той хвана контролната ръчка и кимна на Джейк.

Подемникът се разтресе и се спусна половин метър.

— По-бавно — извика Джейк.

— Какво ще стане, когато стигнем до прозореца му, по дяволите? Да предположим, че реши да убие първо нас. И тогава?

Станли извади пушката. Джейк вече държеше пистолета си. Подемникът вече се движеше по-плавно.

— Когато стигнем до седмия етаж, ще стреляме в прозорците — каза тя. — После ще влезем.

— Божичко — измърмори Станли и потрепери.