Читать «Философско разследване» онлайн - страница 161

Детската шега се състоеше в това да грабне от чантата на някоя приятелка роман на Д. Х. Лорънс или на друг борец срещу отживели вярвания и с цел да я смути, да провери кои страници са били най-много четени, като пусне книгата да се отвори на тях. Сякаш да потвърди теорията си, Джейк извади от чекмеджето на бюрото си собствения си туристически справочник на Лондон. Закрепи книгата на дланта си и леко я пусна. Справочникът се отвори на страниците, покриващи югоизточния район на Лондон, където се намираше Ню Скотланд Ярд.

Станли пристигна със справочника на Витгенщайн. Носеше го в найлонова торбичка, сякаш беше златна рибка, която бе спечелил на панаира.

Джейк грабна пликчето от протегнатата му ръка. Челюстта на Станли увисна, когато тя скъса специалния предупредителен етикет, прикрепен към торбичката.

— Идеята е толкова елементарна, че не мога да си представя как не се сетих досега — каза Джейк и стисна справочника.

— Какво правиш? — изсъска Станли. — Това е веществено доказателство. Не трябва да го пипаш. Там има отпечатъци. Ще ги размажеш.

— Тихо — рече Джейк и повтори елементарното движение.

Пътеводителят бавно се разтвори на дланта й като изтощена птица. Джейк възкликна от радост.

— Също като „Любовникът на лейди Чатърли“! Отвори се на най-четените страници.

Тя прегледа внимателно улиците, спирките на метрото, парковете, шосетата, пожарните и болниците, сякаш четеше „Книгата на живота“.

— Седемдесет и осма и седемдесет и девета страница — измърмори Джейк. — От гара Ватерло, на изток до Родърхайд. От Тауър Бридж до Пекам Роуд. Да видим сега. В този район има една… две… три… четири болници. И една от тях е „Гай“.

Тя наблегна на последния факт.

Станли оправи яката на ризата си.

— Съжалявам, но не разбирам какво значение има това.

— Не разбираш ли? — попита Джейк, обърна се към видеотелефона и набра номера на госпожа Портър от Министерството на здравеопазването. — По време на войната истинският Витгенщайн е работил в болница „Гай“. Във фармацевтичната лаборатория.

— Играеш си със страхотна догадка.

— Имаш ли по-добра?

Станли поклати глава.

Джейк се свърза с госпожа Портър и я помоли да провери дали в болница „Гай“ работи мъж с германски произход.

— Господи, успяхте да стесните кръга! — възкликна госпожа Портър. — Много добре. Няма никакъв проблем. Само ми дайте няколко минути.

Тя се извърна от видеотелефона и съсредоточи вниманието си върху компютъра.

Джейк чакаше търпеливо, сякаш й гледаха на карти. На лицето на Станли бе изписано леко неодобрение. Най-после госпожа Портър погледна в камерата.

— В болница „Гай“ има трима мъже от расовия тип, който посочихте. Господин Хесе и господин Дюсен, но и двамата са хирурзи. Има и някой си господин Естерхази, който работи във фармацевтичната лаборатория.

— Той ме интересува — рече Джейк. — Можете ли да ми изпратите всичко, което имате за него?

— Ами първо трябва да поискам разрешение от главния секретар…

— Госпожо Портър, не мога да ви кажа много повече, но тук е заложен животът на хора.

— Тогава явно не мога да откажа. Нямаме много информация за него, но ще ви изпратя служебното му досие.