Читать «Философско разследване» онлайн - страница 159

И аз не съм единственият. Повечето ми колеги отмъкват разни субстанции. Има дори един-двама, които допълват оскъдните си доходи, като произвеждат метадон в домашни условия и го продават на китайците тук.

Но не мога да си представя защо си правят труда с метадона, когато в града от плоскодънни китайски лодки има предостатъчно запаси от хубав опиум — единственото, освен възможността да опипам някое момиче, което ме води там. В някои делнични следобеди ще ме видите на някоя от лодките, завързана близо до Бърмондси Уол, да изпушвам по десет-петнайсет лули. Също като Дориан Грей. Общо за седмицата изпушвам по трийсет-четирийсет. Това съвсем не е много. Познавам хора, при това не само китайци, които изпушват по двеста-триста лули на седмица.

Най-хубавото на опиума е онова, което прави с времето. Или по-точно с онова, което човек преценява като време. След няколко лули имаш чувството, че си бил на лодката поне ден. Питаш се: „Колко ли е часът?“. После, преди да видиш колко е часът, спираш за миг и си представяш огромен циферблат. Представата се съпътства от силното убеждение, че знаеш колко е часът със съвършена сигурност и без сянка от каквото и да било съмнение. Ако ме питате каква е причината за тази убеденост, ще отговоря, че няма такава. Не мога да си я обясня, така както не бих могъл да опиша и аромата на кафето.

Ето защо понякога си казвам: „Сигурен съм, че са минали няколко часа. Трябва да е поне десет или единайсет вечерта“. Но когато погледна часовника си и видя колко е часът в действителност, установявам, че всъщност са минали едва десетина-петнайсет минути. Четвърт час се е превърнал в половин ден. Ето така разбираме, че времето е нещо малко повече от един аспект на човешката воля.

В такива случаи, когато се чудя относно загадките на живота в пространството и времето, мисля, че отговорът се намира извън тях. Вероятно извън собствения ми живот. Вярно, самоубийството е едно много старо решение на един много стар проблем, но може би, в края на краищата, е единственото решение. Със сигурност е крайното решение.

18.

На следващия ден Джейк се обади на Джеймсън Ланг, за да разбере дали той възнамерява да сътрудничи на професор Уеъринг.

— Очаквах да ми се обадите — рече Ланг. — Уеъринг ми каза, че се противопоставяте на идеята. Но виждате ли, аз нямам друг избор, освен да направя онова, което искат от мен. Тринити Колидж вече не е богат както преди. Всъщност финансите са много ограничени. Университетът иска от правителството една значителна субсидия. Мисля, че едва ли ще останат доволни, ако точно сега им направя някой номер. Знаете ли, дори не съм сигурен дали трябва да разговарям с вас, главен инспектор. Предупредиха ме, че може да се опитате да ме разубедите.

Той изглеждаше смутен и объркан.

— Заплашиха ви, че ще оттеглят субсидията ли?

— Да. И не се стеснявам да кажа, че повече не искам да виждам нито вас, нито хората ви. Цялата история ужасно ме притесни. Академичната ми репутация няма да струва и пукната пара, ако случаят се разчуе.