Читать «Философско разследване» онлайн - страница 162

— Има ли снимка?

— Опасявам се, че не.

— По дяволите. Подпис?

— Да.

— Изпратете ми и него, ако обичате. Благодаря, госпожо Портър. Много ни помогнахте.

Джейк й каза комуникационния номер на базата данни на компютъра си и видя как информацията започна да се появява на екрана.

— И така — каза тя на Станли. — Да направим ПМА.

Премести информацията от Министерството на здравеопазването на половината екран, а на другата извика менюто на разследването. От двайсетте файла избра „База данни на криминалното разследване“. Компютърът бръмча в продължение на няколко секунди и изкара още един списък. Джейк намери „Серийни убийци“, написа номера на файла и зачака. Системата беше безнадеждно остаряла и времето за отговор можеше да вбеси и най-търпеливия човек. Понякога Джейк чакаше цели трийсет секунди, докато компютърът намереше търсения файл. Машината отново избръмча и на екрана се появи друг списък. Най-сетне Джейк успя да се включи в ПМА — Програмата за многостранен анализ.

Разработена от Европейското бюро за разследване, ПМА беше най-новата система на експертно ръководство за преценка на личността на заподозрения като вероятен сериен убиец. От световната база данни, събирана в продължение на петнайсет години, ПМА включваше около триста най-често срещани характеристики на известни серийни убийци.

Детективът захранваше в компютъра информацията за заподозрения. После ПМА присъждаше определен брой от възможни точки за всяка характерна черта от информацията, отговаряща на вече известното поведение на серийните убийци. Така например ПМА присъждаше максимален брой точки, ако заподозреният беше бял, защото повечето серийни убийци бяха бели. Чернокожите можеха да получат максимален брой точки, ако жертвата беше възрастен и бял човек. Това беше защото същата база данни показваше, че убийствата на възрастни бели хора най-често се извършват от чернокожи. Когато цялата информация, с която разполагаше детективът, бъдеше захранена в компютъра, ПМА преброяваше точките и предлагаше статистическа вероятност, че заподозреният е наистина сериен убиец. Но дори тогава в резултата от преценката на програмата нямаше нищо автоматично. Отговорността как ще се използва резултатът, оставаше за детектива. Това беше единствената компютризирана система за следствен анализ, която Джейк използваше с удоволствие.

Станли стоеше до рамото й. Когато стигна до вероизповеданието на заподозрения, Джейк се изненада, че той се е самоопределил като манихеец.

— Какво, по дяволите, е манихеец? — изръмжа Станли.

— Това не е същинска религия — обясни тя, — а по-скоро възглед, според който Сатаната е вечен като Бог. Двете страни на една и съща монета, така да се каже. Свети Августин е бил манихеец, после променил решението си. Впоследствие манихейството било осъдено като ерес.

Тя погледна преписа на отличителните черти на Естерхази и измърмори:

— Отлично. Този тип има три татуировки.

Според Европейското бюро за разследване татуировките бяха едни от най-често срещаните физически прилики между серийните убийци. Изследването на телата на около триста серийни убийци, живи и мъртви, бе показало, че почти седемдесет процента от тях имат татуировки. Съдебните психиатри твърдяха, че самоосакатяването често е ранен индикатор за криминално агресивно поведение. Колкото по-голям беше процентът от тялото, покрит с татуировки, толкова повече точки даваше на заподозрения ПМА.