Читать «Философско разследване» онлайн - страница 158

Един път дори амбулаторията беше подложена на добре организирана атака. Неколцина мъже с ловджийски пушки с рязани цеви ни нападнаха и откраднаха всички опиати, с които разполагахме, като убиха портиера, който оказа съпротива. На пода още има петна от кръв. Когато двама от крадците бяха заловени, не друг, а болницата снабди с лекарства затвора „Уопинг“ (бившата административна сграда на вестник „Таймс“), където те излежаваха присъдите си. И не друг, а аз приготвих двете инжекции с инсулин, които ги изпратиха в необратима наказателна кома. (Инсулинът вече не се използва и билетът е еднопосочен, така да се каже. В днешно време наказателната система употребява други вещества, ефектът от които е обратим, макар че често се издават присъди за необратима кома. Особено за убийците.)

Фактът, че осигурява лекарства за въвеждане в кома, би трябвало да ви говори нещо за състоянието на една съвременна болница. Навремето тя е била най-известната учебна болница в света. Веднъж гледах един филм, правен преди повече от петдесет години, в който се разказваше за хумористичния безгрижен живот на медицинските сестри и студентите, учили тук. Колко странно е било всичко тогава, и колко типично английско. Разбира се, главните промени се изразяват в това, че болницата вече не е учебна, нито е част от нещо, наричано Национално медицинско обслужване, и вече не е обкръжена от трева и дървета. Днес болницата е опасана с висока ограда, а студентите учат медицина в Единбург — единствената университетска болница, която още получава пари от правителството — или някъде в чужбина. Всеки, който е следвал тук през 1953-та, когато е бил направен филмът, и види болницата сега, няма да я познае.

Ала работата ме удовлетворява. Не използвам въображението си. Само приготвям мехлеми, капсули, свещички и лекарства. Повечето от тях са евтини заместители на по-скъпите церове, произвеждани в Германия или в Швейцария. Самият аз не бих докоснал такова нещо. Ако се разболея, ще отида в частна клиника, където могат да намерят подходящите лекарства. Обърнете внимание, ще трябва да платя, и това е хубаво, защото няма да се наложи да се оправям с мизерната си заплата на фармацевт. За щастие, моите родители ми завещаха значим доход от един попечителски фонд. Истината е, че не е необходимо да работя, но работата е реална и сред реални хора и когато я върша, аз не мисля за нищо друго. Боравенето с опиати и лекарства изисква голяма прецизност и тази точност е онова, което ми доставя най-голямо удоволствие. Всичко е това, което е, и нищо друго. И, разбира се, винаги съществува допълнителното очарование да свиеш нещо свястно.