Читать «Философско разследване» онлайн - страница 156

Филип Кер

Беше пресилено да мисли, че е била уредена някаква сметка, но имаше точно такова чувство. И колкото и да се опитваше, не изпитваше отвращение при мисълта, че доктор Блакуел в края на краищата се бе оказала права. Ужасът, че е убила човек, изтика нещо, заседнало в гърлото й като рибена кост. Нямаше лесно обяснение за случилото се, но може би за пръв път в зрелия си живот Джейк се чувстваше душевно спокойна.

Когато пристигна в Ню Скотланд Ярд, първият й посетител, Ед Крашо, съумя още повече да възвърне вярата й в себе си.

— Снощи се опитах да ти се обадя — обясни той. — Къде беше?

Тя сви рамене.

— Не ми се говореше с никого.

Крашо кимна.

— Цяла нощ бях в апартамента на гърка. Помислих, че ще се почувстваш по-добре, ако бе видяла какво намерихме там.

— Какво? — тихо попита тя.

Ед замълча за миг и пое дълбоко дъх.

— По дяволите — рече той и поклати глава. — Нещо неописуемо.

— Тогава само ми кажи, че съм застреляла този, когото е трябвало.

— Несъмнено. Парменидис е бил Убиеца с червилата. Намерихме записките му — нещо като дневник. Гадна история. Явно е идвал тук и се е срещал с теб. И е бил ВМЯ-отрицателен, нали?

Джейк кимна.

— И онзи убиец от програмата „Ломброзо“ се е опитал да го очисти, нали така?

— Да.

— Ами, Парменидис изглежда е смятал, че след като е бил нападнат от друг сериен убиец, това му е дало някакъв имунитет. Решил да се държи като всеки нормален гражданин при дадените обстоятелства. Дошъл тук с туристическия справочник на другия убиец, демонстрирайки, че е обикновен човек — ако някой си зададе въпроса дали е по-различен. Поне така пише в дневника.

— Предполагам, че е било нещо такова.

Крашо сви рамене.

— Кой знае? А може и да е мислил, че това ще неутрализира ефекта от умственото му състояние, което ще ни стане известно в контекста на разследването на убийствата, извършени от Мъжа с червилата.

Джейк се намръщи.

— Виж, аз разговарях с него и не мисля, че беше способен на такъв сложен начин на мислене. Предпочитам първото ти обяснение.

— Да, вероятно имаш право — каза Ед, усмихна се и тръгна към вратата. — Избирал е жертвите си в книжарницата. В апартамента му намерихме стотици криминални романи. Странното е, че, изглежда, не ги е чел. Повечето книги бяха в найлоновите си обвивки.

Крашо кимна доволно и същевременно уморено.

— Мисля, че е време да се прибереш и да поспиш — рече Джейк.

Той се прозя.

— Имаш право.

— Ед?

— Да?

— Благодаря.

По-късно същата сутрин, след като изслуша поздравленията на Гилмор по телефона, Джейк отново опита да се обади в Министерството на здравеопазването.

Няколко минути я прехвърляха от един бюрократ на друг, подобно на пратка човешки тор. Накрая й позволиха да обясни искането си на една чиновничка на име госпожа Портър, чиято двойна брадичка и кашлица на закоравял пушач бяха лоша реклама за националното здравеопазване. Госпожа Портър съвсем не беше ентусиазирана от молбата на Джейк.

— Хайде да изясним нещата — изхриптя тя. — Искате някой от това министерство да провери служебните досиета на всички болногледачи и на помощния медицински персонал в Лондон и в югозападния район, за да видим кои от тях имат немски произход. Така ли?