Читать «Верига от улики» онлайн - страница 208

Като се възползва от спечеленото време, Дарт се отблъсна от бюрото и закуцука несръчно около реда клавиатури и монитори и приближи островчето. Там на не повече от десет фута и със святкащи червени светлини беше описаната от Гини кутия.

Няколко минути, спомни си той думите на Гини.

„Страхотен шанс“, помисли Дарт, питайки се дали не би могъл да намери отнякъде тридесет секунди. Той прехвърли тежестта си върху болния си крак, падна и посегна със строшената си китка, викайки силно от болка.

„Чули са“, помисли той.

Алверес се завъртя, строшената му челюст не допускаше появата на перверзната му усмивка, от носа му течеше обилно кръв, очите му бяха влажни и изпълнени със злоба.

Дарт никога не беше виждал такъв поглед, но той беше описван десетки пъти и сега почувства с цялото си същество, че Алверес или ще го убие, или ще го осакати за цял живот. Това беше гореща точка, решаващ момент. Алверес тръгна напред като глава на стенобойна машина — но тази глава имаше и сгъваем нож.

Ножът потъна дълбоко в лявото рамо на Дарт. Алверес го издърпа с бързо движение и с невероятно неприятен смучещ звук, и замахна отново, но Дарт се отдръпна. Острието прободе пода, счупи пружината и се затвори върху пръстите на Алверес, срязвайки и четирите до костта. Алверес изрева, пусна ножа и размаха ръка, за да се освободи от него. Кръвта рукна като вода от маркуч.

Дарт се втурна към кутията. Вертикален ред червени лампички… Бутонът с маркировка „Главен“ се намираше в дъното на уреда. Алверес ръмжеше. Дарт натисна червения бутон и той незабавно премина в зелено.

Системата беше включена.

Алверес пълзеше по пода.

Револверът! Това стана ясно на Дарт, когато Алверес протегна ръка.

Дарт замахна с крак и засегна с върха на обувката си челюстта му. Силен звук на пращене изпълни помещението, беше като изстрел и Алверес се строполи на пода, ръката му кървеше страшно. Беше повален, но не довършен.

С болка Дарт се превъртя наляво, бутонът оставаше зелен. Може би бяха изминали двадесет секунди, които изглеждаха половин час. Дарт взе белезниците, вкара в единия край китката на ранената ръка на Алверес и като го тътреше по пода, заключи другата за крака на някаква тежка маса, натоварена с компютърна техника.

Дарт чу хаоса навън в коридора и реагира, преди да е помислил. В момента, когато вратата се отвори, той вече държеше в ръка окървавения револвер.

— Не мърдай! — кресна възбудено единият от тримата униформени охранители с насочено към Дарт оръжие.

Дарт, легнал по гръб, държеше оръжието си в лявата ръка, държеше го насочено към този, който беше извикал, но съзнаваше, че не би могъл да улучи даже стената на един хамбар.

— Полиция — каза Дарт, опитвайки се да внуши авторитет.

Изненадата, която се изписа по лицето на охранителя, убеди Дарт, че новодошлите нямаха никаква представа кой е той, единствената му надежда сега беше да отдели Проктор от собствените му хора.