Читать «Верига от улики» онлайн - страница 206

Малко по-късно се затвори някаква тежка врата и Дарт допусна, че човекът беше напуснал приземния етаж. Завинаги? Или за да потърси подкрепление?

Дарт продължи движението си по тръбата, като чувстваше неприятна болка по тялото и пръстите си. Всяка от железните скоби и подпори, с помощта на които оросителната система се крепеше за гредите, представляваше препятствие, което трябваше да се преодолява с маневриране. Пет минути по-късно той се намираше над компютърната зала. Чуваха се само стъпките на Алверес, който крачеше напред-назад като вързано куче.

Изведнъж настъпи тъмнина — лампите в коридора се самоизключиха. Единствената светлина идваше във вид на конуси и снопи, като излизаше от компютърната зала през дупките, през които минаваха кабели. Дарт почака малко, за да могат очите му да привикнат с тъмнината, а след това се придвижи напред към най-близката дупка, през която можеше да се надникне.

Тръбата промени положението си по начин, който Дарт не очакваше, това беше едно леко, почти неуловимо движение, което не му стана ясно до момента, в който чу нещо като тиктакане в равни интервали. Той проследи източника на шума и откри точно под себе си теч — поради тежестта на тялото му една съединителна връзка на тръбата се беше повредила. Водата капеше като тиктакане на часовник. Много наскоро тя щеше да започне да се стича по панела и да продължи в залата, където се разхождаше Алверес. Дарт прокара ръката си по долната част на тръбата, опитвайки се някак да задържи водата и спирайки за кратко време капенето.

Все още с ръка, опряна на тръбата, той се изви, за да погледне през дупката. Светлината, която излизаше оттам, освети лицето му.

Нищо не можеше да се направи, беше безсилен да спре изтичането.

Кап… кап… кап…

През дупката на таванния панел Дарт успя да различи две големи кутии с размерите на малки хладилници и ъгъла на едно бюро. Точно под него имаше облицован под. Докато продължаваше да се вглежда през дупката, той забеляза как първата капка вода, подобна на малък бисер, се спуска от тавана и удря шумно пода.

Още една. И още една.

Дарт яростно движеше ръката си по тръбата, опитвайки се да спре капенето, но положението се влошаваше и потокът се увеличаваше. Студената вода преминаваше през пръстите му и политаше в залата долу.

Имаше истинска ирония в това, че Алверес се зае да инспектира теча. Можеше да се помисли, че Дарт му е отправил покана да извърши това. И за времето, необходимо за един удар на сърцето, Дарт разбра какво трябва да се случи. Нямаше време за съставяне на план, за мислене, за губене на време. Зелър би нарекъл това гореща точка — един миг от времето, който изисква действие, не мисъл или сметка, една от тези възможности, които се представят само веднъж и които могат да бъдат пропуснати, ако се мисли.

Алверес пристъпи под теча.

Джо Дарт освободи ръцете си и скочи.

44.

Алверес насочи погледа си към тавана.

Дарт почувства интуитивно, че този момент на изненада е и ще бъде единственото му преимущество над такава маймуна. Имаше чувство за падането си, за измъкването на оръжието си от кобура и за това как ще простреля краката на Алверес, ако се окаже необходимо.