Читать «Шанхайска афера» онлайн - страница 18

— Цялото ми внимание е насочено към това — увери го капитанът.

— Смятаме, че придвижването на определени членове от екипа на една американска филмова продукция в страната може да има нещо общо с това.

— Така ли?

— Да предположим, че вероятно са се отклонили от параметрите, заложени изрично във визите им. Министерството иска да знае къде са ходили и което е по-важно — защо.

— Визите им може да се прекратят…

— Възможно е — заяви Шен Деши, а в погледа му се четеше предупреждение към капитана да внимава с предположенията си.

Няколко минути изтекоха в пълно мълчание. Капитанът се опита да направи комплимент на госта си за доброто име. Шен на китайски означаваше „неотстъпен“, а Деши — „благороден“. В комбинация двете звучаха впечатляващо. И очевидно гарантираха много късмет.

Шен Деши пропусна да изтъкне, че името на капитана всъщност бе безлично, а звученето на фамилията му много наподобяваше числото пет, което носеше лош късмет.

Капитанът се пресегна за телефона, когато на вратата се почука и в кабинета влезе униформен офицер с прозрачен найлонов плик, в който се намираха отрязаната ръка и купчина снимки и документи.

— Съхранявахме я при постоянна температура от два градуса — обясни капитанът.

Шен Деши я огледа през найлона и я върна на офицера. Посъветва го да продължават да я държат замразена. След това се зае да изучава снимките, листа с частичните отпечатъци от пръсти и съпътстващите документи.

— А пръстенът? — попита той накрая.

— От Държавния университет в Оклахома е — отвърна капитанът.

— Виждате ли? — Шен Деши изгледа изпитателно полицая. — Не е толкова трудно да се досетите, че е американец, ала това не е записано никъде — продължи той, подразнен от факта, че капитанът бе пропуснал да отбележи и да докладва, че вероятно става въпрос за мъртъв чужденец.

Капитанът побърза да се защити:

— Възнамерявахме да приключим с предварителното разследване и едва след това да се обърнем към началниците си.

— Да, разбира се.

— Вижте третия документ — продължи той, — изпратили сме копия от него в Министерството и очакваме отговор.

— Добре сте се подсигурили! — отвърна Шен Деши с рязък тон, едва успявайки да сдържи гнева си. — Вижда се, че ръката е била отрязана чисто от китката, а това означава, че или някъде тук се разхожда еднорък американец, който си търси пръстена от училище, или е мъртъв. Убит е и накълцан на китайска територия, а частите от тялото му се носят из Яндзъ. Вероятно останалото от него отдавна е изчезнало. При всички случаи трябва да се уведомят американците.

— Веднага! — с готовност отвърна капитанът.

— И всички доказателства трябва да им бъдат предоставени — продължи Шен Деши.

— Ще се погрижа лично за това, сам ще се обадя в посолството. Тутакси… — Капитанът посегна към телефона.

— Не в посолството! — спря го Шен Деши, вече истински вбесен. — Идиотското ви държание е срам за всички ни!

Капитанът се отдръпна, объркан. Това беше една от най-големите обиди, които човек можеше да изрече. Обхвана го срам и притеснение за кариерата му.