Читать «Шанхайска афера» онлайн - страница 17

— Казвам се Шен Деши — отвърна той също на шанхайски диалект. — Искам да говоря с най-главния дежурен офицер, и то веднага.

Секретарката погледна към телефона, но явно размисли и каза:

— Един момент, моля.

Шен Деши седна на свободното място между две жени, които чакаха на редицата столове до стената. Огледа по-младата от глава до пети и леко й се усмихна, след което впери поглед право напред, сякаш беше съвсем сам в помещението.

Секретарката се върна, придружена от слаб мъж в униформа на капитан. Беше около петдесетгодишен, с хлътнали страни и носеше евтини очила.

— Офицер Шен — каза той, — насам, моля.

В малкия офис на капитана Шен Деши поизтупа ненужно прашинките от стола за посетители, преди да седне.

— Посещението ви е чест за нас — поласка го капитанът.

Двамата си размениха визитки, като си ги подадоха по церемониален начин — с леко кимване.

— Уверявам ви, че честта е изцяло моя — отвърна Шен Деши по приетия маниер, като от тона му пролича, че няма търпение да приключат с формалностите.

— Да ви предложа ли чай?

— За мен е удоволствие, но не желая да притеснявам нито вас, нито персонала ви — отвърна Шен.

— Уверявам ви, че за нас това не представлява притеснение — отвърна капитанът, включи интеркома и поръча чай.

Двамата не си казаха нищо повече цели пет минути, докато не им донесоха чая.

Шен Деши прие чашата и веднага побърза да я остави настрана.

— Благодаря ви — каза той.

— За мен е удоволствие — процеди през зъби капитанът.

— Трябва ми всичко, което имате за отрязаната ръка, която сте извадили от река Яндзъ. Не искам да криете нищо — заяви той, облегна се на стола си и погледна към димящата чаша чай, но не посегна да я вземе. — Чакам!

Капитанът натисна повторно копчето на интеркома, за да поиска всички доказателства и документацията по случая.

— Доста необичаен случай… — започна колебливо той.

Шен Деши го удостои единствено с неодобрителен поглед.

— Разбира се, при работата си сме следвали всички законови процедури — продължи капитанът.

— Това означава, че ще мога да напиша чудесен доклад — рече Шен.

Капитанът преглътна мъчително.

— Подобни открития следва да се докладват незабавно — додаде Шен.

— Боклукчиите, които ровят в устието на Яндзъ, редовно намират мъртви тела — докладва капитанът. — Но повечето са на моряци, загинали при инциденти.

— Разбира се — съгласи се Шен Деши. В едно утопично общество не се гледа с добро око на самоубийците.

— Не знаех по какъв начин да докладвам за тази отрязана ръка — внимателно продължи капитанът. — Наличието й предполага извършено тежко престъпление или инцидент, но вероятно това е станало някъде нагоре по течението, в далечната част на Шанхай.

— Ситуацията е сложна — съгласи се Шен Деши, въпреки че погледът му говореше друго.

— Проверих докладите — продължи капитанът.

— Разбира се.

— Но не намерих нищо, което би могло да има връзка.

— Сигурен съм в това — отвърна Шен Деши. — Министерството се интересува от тази ръка… — Той имаше предвид Министерството на държавната сигурност, разузнавателната агенция на Китай. — Бързото разрешаване на разследването по този случай би било от полза за всички.