Читать «Вечен живот» онлайн - страница 130
Кейт Тиърнан
Самата аз бях с мръсни дънки, два пъти по-мръсна и подгизнала от вода тениска (бях се оляла, докато пълнех кофата), без грим, с потна и светла коса, прибрана зад ушите ми (възмутена забележка към Ривър: заради теб изглеждам по този начин!).
Гадна доволна усмивка изкриви лицето на Нел и аз внезапно се запитах дали все пак тя не беше човекът, направил заклинанията в стаята ми. Съмнявах се в това, най-малкото не мислех, че притежава съответните познания. Чувството, което изпитваше към мен обаче, бе далеч по-силно от проста антипатия — това вече ми беше пределно ясно.
Тя сведе очи към половината от пода, която вече бях изчистила, и бързо мина по нея със самодоволна усмивка, оставяйки кални следи по древните камъни. Бутна вратата към трапезарията и изчезна сред облак свеж парфюм с аромат на цветна градина.
Отпуснах се назад, загледана в камъните с учудване, бързо заменено от гняв.
Рейн се появи на прага. Изгледах го, стиснала челюсти, прекалено бясна, за да се почувствам притеснена от присъствието му.
— Давай — изръмжах и махнах с ръка към съсипания под. Тя вече прати по дяволите един час работа. Давай.
— Сигурен съм, че не го е направила нарочно — каза бавно той. Обичайният твърд начин, по който произнасяше съгласните, показваше, че английският не му е първи език. Проговаряше ми за първи път от поне седмица насам.
— О, не, ама разбира се, че не е. — Сарказмът направо капеше от думите ми. — Сигурна съм, че е нямало как да свърже половината чист под с мен, която си съдира задника, за да търка другата му половина! Също така съм сигурна, че си вярваш, защото си кръгъл, малоумен идиот! — Усетих се, че повишавам тон, но не ми пукаше. Искаше ми се да го замеря с четката си, защото вече не можех да я хвърля по Нел. След като го бях избягвала толкова дълго време, а той беше избягвал мен, нещо в главата ми се бе пречупило и сега думите просто извираха. — Също както можеш да се преструваш, че не забелязваш как тя е хлътнала до уши по теб! Сигурно не е лесно да бъдеш Божи дар за жените! — продължих. За нещастие устата ми работеше далеч по-бързо от мозъка ми. — Толкова си красив, че всяка въздиша по теб, копнее за теб, прави всичко възможно, за да бъде близо до теб, най-вероятно дори се опитва да ти прави любовни магии!
Очите на Рейн с цвят на златисто шери се разшириха и той ме загледа напрегнато. Видях го как премисля най-различни отговори и след това, за моя огромна изненада, разпознах по изражението му, че ги захвърля. Може би и той също беше бесен на Нел и искаше да си го изкара на мен.
— Да, точно толкова трудно, колкото на теб да бъдеш оживялата фантазия на всеки мъж — изръмжа той. — Коси като снега, очи като нощта, тежки думи и нежни… — Той млъкна рязко. Изглеждаше потресен. Виждах по лицето му емоции, повече емоции, отколкото бе показал за всичките шест седмици, откакто бях тук. Трябваше да помисля над това по-късно. Точно сега обаче бяхме увлечени в двубой.
