Читать «Вечен живот» онлайн - страница 13

Имаше една такава жена във Франция, а знам и за един град в Грузия, където странно много хора са прехвърлили стотния си рожден ден. Отдават го на здравословния начин на живот и яденето на кисело мляко. Да бе! Просто някой особено разгонен безсмъртен се е разходил из онзи край.

Ние също стареем, но по различен начин от нормалните хора. Принципно, докато навършиш шестнайсет, една година си се равнява на една година. След това обикновено остаряваш с една година за около сто човешки. Виждала съм безсмъртни, които стареят много по-бързо или по-бавно, но нямам представа на какво се дължи това. Най-старият човек, когото някога съм срещала, беше на около осемстотин години. Отвратителен беше — надут, гаден и зъл. Странно е, когато се сблъскаш с безсмъртен, който все още е едва на четирийсет или петдесет — тези хора все още нямат ясна идея как да се оправят в живота, защото се чувстват като възрастни, но изглеждат като тийнейджъри. Това ги поставя в доста неприятна ситуация и те не знаят какво да правят със самите себе си.

Колкото до мен, аз съм родена през 1551 година, хубаво, симетрично число. Почти 460 години по-късно все още ми искат личната карта по баровете. Преди да си помислите: „Еха, това е изумително яко!“, нека да ви кажа какъв трън в задника е бавното стареене. Аз съм възрастен човек. Пораснала съм преди цяла вечност, но въпреки това съм прикована към здрача на юношеството и от мен се очаква да се държа по начина, по който изглеждам. От друга страна, много тийнейджъри явно се имат за безсмъртни и смятат, че нищо не може да им навреди. Цялата концепция за опасността или за смъртта им е напълно чужда, безпочвена и нереална. Така че може би все още съм си тийнейджърка. Да, знам, направо да ме оплаче човек.

Ние не можем да се разболеем от рак, от диабет или от нещо подобно. Можем да настинем, да хванем грип или друга заразна болест, но се оправяме. За ваше сведение на белезите от едрата шарка им трябват около петнайсет години, за да изчезнат напълно. Можем да получим изгаряния, да загубим някой крайник, да имаме тежки наранявания, но те зарастват, както ви обясних по-рано. Нужно е време, но всичко зараства. Дори крайниците порастват отново — процес, който е колкото отвратителен, толкова и запленяващ. Нужни са няколко години. Въпреки името ни можем да бъдем убити. Но това изисква доста усилия, така че по-добре не се опитвайте.

Какво правим с всичкото това време? Много от все същите ежедневни неща, които правят и нормалните хора. Живеем на същата планета, разчитаме на същите ресурси. Някои от нас са луди купонджии (Няма да споменавам имена. Добре де — аз). Други използват времето си по-мъдро: изучават разни неща, развиват артистичните си таланти, пътуват. Някои пък нито купонясват, нито работят над себе си. Те живеят във вечно състояние на неудовлетворение, не харесват нищо, винаги си намират нещо, от което да се оплакват, мразят другите безсмъртни, мразят и хората. Срещала съм такива типове и винаги ми се е искало да ги поставя върху леден блок и да ги бутна да плават из океана.