Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 9

- Започвам да се съмнявам дали сме направили добър житейски избор - прошушна му тя.

- Така си е. Не сме самураи.

- Тогава нека бъдем самураи - каза тя.

- Всичко е наред - обади се Кару а в следващия момент Вълка вече се беше надвесил над тях, плътно обграден от своята свита лейтенанти. Зузана срещна неговия поглед и се опита да си придаде дръзко изражение. Забеляза следите от нокти по бузите му и яростта u пламна с нова сила. Ето доказателство - ако изобщо е имало някакво съмнение - кой беше насилникът на Кару.

Я чакай! Кару не каза ли току-що „всичко е наред“?

Как така всичко ще е наред?!

Сега обаче Зузана нямаше никакво време да размишлява върху това. Защото не u остана нищо друго, освен да зяпне. В прозрачния въздух зад Кару, материализирайки се бавно в цялото си великолепие, какъвто го помнеше, стоеше...

Акива?

Той пък какво правеше тук?!

Край него се появи още една жена серафим. Същата, която изглеждаше страшно вбесена на моста в Прага. Тя и сега явно беше бясна и целият u вид казваше нещо от рода ела-ми-по-близо-и-ще-те-убия. Ръката u стискаше дръжката на меча, погледът беше вперен в прииждащите химери.

Акива обаче гледаше единствено Кару, която... нямаше вид да е особено изненадана, че го вижда.

Всъщност никой не изглеждаше изненадан от това. Зузана се опита да проумее сцената пред себе си. Защо още не са се нахвърлили едни срещу други? А тя си мислеше, че химерите и серафимите само това правят - особено тези химери и тези серафими.

Какво всъщност беше станало в замъка на чудовищата, докато те двамата с Мик са отсъствали?

Сега химерите се бяха събрали всички, до последния воин, и макар изненада да липсваше, враждебността си беше налице. Немигащи очи, изпълнени със злоба зверски погледи. А съвсем наскоро Зузана беше седяла на земята сред същите тези воини и се беше заливала от смях; беше изпълнила за тях куклен танц с марионетки от пилешки кости; беше се закачала с тях и те на свой ред също я бяха закачали. Тя ги харесваше. Е, поне някои от тях. Но в този момент те всички изглеждаха ужасяващи, без изключение, сякаш решени да разкъсат ангелите на парчета. От време на време стрелкаха с поглед Тиаго в очакване на заповед да ги убият, която - знаеха го, - рано или късно, трябваше да дойде.

Но така и не прозвуча.

Осъзнавайки, че вече дълго време сдържа дъха си, Зузана си пое въздух, а стегнатото u като възел тяло бавно се отпусна. Мярна в тълпата Исса и съвсем недвусмислено вдигна вежда към жената змия с безмълвен въпрос: Какво, по дяволите, става?! В отговор Исса я погледна не чак толкова недвусмислено. Зад беглата u уж успокоителна, но неуспокояваща усмивка личеше напрежение и остра бдителност.

Какво става?

Кару каза нещо тихо и тъжно на Акива - разбира се, на химерски, мамка му. Какво точно каза?! Акива u отвърна, също на химерски, после се обърна и заговори на Белия вълк.

Дали защото не проумяваше езика им и затова дебнеше изражението на лицата им; дали защото и преди ги беше виждала заедно и знаеше как се отнасят един към друг, но Зузана някак схвана едно нещо: макар в тази тълпа от воини зверове, събрани около Тиаго, химерите да бяха повече, мигът принадлежеше на Кару и Акива.