Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 8

Откаченото, но много убедително настояване на Кару.

Защото... животът им бил в опасност.

Точно тук ли се връщаха пак с викове и крясъци? Едва ли можеше да се каже, че инстинктът им за оцеляване действа.

Кару изникна отнякъде и се понесе над стените на казбата по своя си безкрил начин, грациозна като балерина при нулева гравитация. Зузана се втурна нагоре, спринтирайки по склона, докато приятелката u не се спусна на земята да я пресрещне.

- Ангели - изрече останала без дъх Зузана, преливаща от новини. - Мътните да го вземат, Кару. По цялото небе. Стотици. Стотици. Светът. Направо. Е откачил.

Думите се сипеха, но докато се чуваше как ги изрича, Зузана гледаше приятелката си. Огледа я и политна назад.

Какво, по дяволите... ?!

Врата на кола, стъпки на тичащи крака и Мик вече беше до нея, също втренчен в Кару. Не обели нито дума. Никой не продумваше. Настана тишина, подобна на празно балонче от комикс: заемаше място, но без нито една дума в него.

Кару... Половината u лице беше отекло и мораво, охлузено и покрито с коричка. Устната u беше разцепена, подпухнала, меката част на ухото u беше разкъсана и после пришита. За останалото Зузана можеше само да гадае. Ръкавите покриваха целите u ръце, дланите - стиснати в юмруци с някаква детинска упоритост. Едва се държеше на крака.

Явно е била насилена. За това нямаше никакво съмнение. А виновникът можеше да е само един.

Белия вълк. Тоя кучи син. Яростта заслепи Зузана.

И тогава го видя. Крачеше към тях надолу по склона, една от многото химери, вдигнати на крак заради бясното им пристигане. При вида му Зузана стисна юмруци. Понечи да се втурне напред, готова да се изпречи между Тиаго и Кару, но Мик я сграбчи за ръката.

- Какви ги вършиш?! - изсъска той, дръпвайки я рязко към себе си. - Да не си полудяла? Нямаш жило на скорпион като истинска нийк-нийк.

Нийк-нийк - нейният химерски прякор, даден u от воина Вирко. Идваше от някаква порода безстрашна земеровка-скорпион в Ерец; колкото и да u беше неприятно, Зузана трябваше да признае, че Мик е прав. Тя беше по-скоро земеровка, отколкото скорпион, половин нийк в най-добрия случай и изобщо не толкова опасна, колкото u се щеше да бъде.

Въпреки всичко няма да оставя тая работа така - зарече се тя. - Хм. Веднага щом отървем кожите тук. Защото... мамка му. Събрани заедно, химерите наистина изглеждаха многобройни, особено когато препускаха надолу по склона. Целият нийк-нийк кураж на Зузана се сви на топка в гърдите. Благодари се, че поне ръката на Мик я прегръща - но не защото хранеше илюзии как нейният сладък цигулар виртуоз ще я защити по-добре от самата нея.