Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 11

Ами нейното положение в случая?! Май това най-много я объркваше.

Ето го пред нея Акива, врага, в когото се беше влюбила два пъти в два различни живота, обладаващ сила, почерпена сякаш от самата вселена, и нищо чудно наистина да беше така, но не това сега беше от значение. А че тя стоеше до Тиаго. Тъкмо това място си избра в името на своя народ: да бъде редом с Тиаго.

Нещо повече - макар Акива да не го знаеше, - това беше Тиаго, когото тя създаде за своя угода: такъв, чието присъствие можеше да понесе. Напоследък Белия вълк не беше... себе си. Благодарение на нея тялото, което ненавиждаше, вече беше населено от по-добра душа - о, Зири - и тя се молеше на всички обитатели на безкрайните божествени селения в нейните два свята никой да не се досети за това. Във всеки миг тази болезнена тайна тежеше като граната в ръката и. Сърцето u от време на време пропускаше по някой удар и губеше ритъма си. Дланите u лепнеха от пот.

Измамата беше колкото голяма, толкова и крехка и за момента като че на Зири му беше най-тежко да я поддържа. Как да заблуди всичките тези воини? Повечето от тях бяха служили десетилетия наред под командването на генерала, неколцина - векове, благодарение на многото си прераждания и затова познаваха всеки негов жест, всяка интонация. Зири трябваше да бъде Вълка по държание и говор, по смразяващата си потискана жестокост; да бъде него, но, колкото и да е парадоксално, и по-добър - онзи, който ще поведе народа си към спасение, а не към самоубийствена разплата.

Това обаче можеше да стане само крачка по крачка. Нямаше как Белия вълк една сутрин просто да се събуди, да се прозее, да се протегне и да реши да сключи съюз със своя смъртен враг.

А ето че сега Зири правеше точно това.

- Яил трябва да бъде спрян - обяви той. - Ако успее някак да се сдобие с оръжие от света на хората и си спечели тяхната подкрепа, тогава за никой от нас няма да има надежда. Ето защо поне в това целта ни е една и съща. - Говореше с дълбок, внушаващ абсолютна власт глас, без нито за миг да покаже, че се колебае как би се приело едно такова негово решение. Точно както би постъпил Вълка - превъплъщението на Зири беше безупречно. - Какъв е броят им?

- Хиляда - отвърна Акива. - В този свят. Без съмнение и от другата страна на портала чака многобройна войска.

- На този портал ли? - попита Тиаго и кимна рязко към Атласките планини.

- Те преминаха през другия - отвърна Акива. - Но и този може да стане опасен. Има начин да го открият.

Той не гледаше Кару, докато го казва, но тя усети упрека. Нейна беше вината, че сега мерзкият Разгут е с развързани ръце и лесно можеше да отведе Доминиона при тукашния портал, както го показа на нея по-рано. Химерите можеха да попаднат в капан, а пътищата към техния собствен свят щяха да се окажат пресечени, докато вражеската армия серафими ги притиска от две страни. Убежището, в което ги беше довела, лесно можеше да се превърне в техен гроб.