Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 87

Да, тя ще открие какво представляват ангелите. Това вече беше старата Близа, която напълно владееше мислите си. Ще го направи така, както са я учили. Последователни нуклеотиди^; тогава вече светът, вселената и бъдещето ще си дойдат на мястото. Филогенеза^. Ред. Здрав разум.

Но после тази мисъл се обърна рязко, сграбчи я и принуди Близа да я погледне в очите -оказа се не това, което тя си мислеше, че преследва. От тези очи надничаше лудост.

Тази мисъл не беше: Аз ще разбера какво представляват ангелите.

Онова, което Елиза всъщност си мислеше, бе: Дали някога ще разбера какво представлявам

аз?

27. Просто обитатели на един споделен свят

Когато Кару се върна при Зузана, Мик и Исса, откри, че не са стояли със скръстени ръце, докато тя е била на военен съвет: бяха подготвили мястото, разопаковали блюдата, почистили и сортирали зъбите. Зузана беше направила и нещо повече - няколко огърлици, още ненанизани, очакваха одобрението на Кару

- Добри са - произнесе се Кару, след като внимателно ги огледа.

- Ще свършат ли работа? - попита Зузана.

Кару се взря в тях още по-внимателно.

- Това тук Утем ли е? - попита, посочвайки първата. Поредица от зъби на кон и игуана, които се редуваха с кости от прилеп - двойни, за двата чифта кри ле - железни мъниста и парчета черен кехлибар за мощи изящество.

- Мислех, че той е с предимство - каза Зузана.

Кару кимна. Тиаго щеше да има нужда от Утем, за да го язди в битката.

- Имаш дарба за тая работа - каза на приятелката си. Огърлицата не беше напълно съвършена, но много се доближаваше до съвършенството - това си беше цяло чудо, като се има предвид липсата на опит у Зузана.

- Така си е. - Никаква излишна скромност у Зузе. - Сега остава само да ме научиш на магията, която превръща това в истинско тяло.

- Не ме изкушавай - отвърна с мрачен смях Кару.

- За какво?

- Има една легенда за човек, прокълнат вечно да превозва мъртвите с лодка през реката към отвъдното. В проклятието имало малка уловка, която той обаче не знаел. Достатъчно било да даде греблото си на някой друг и заедно с него му прехвърлял и проклятието.

- И сега ти се каниш да ми дадеш греблото си, така ли? - попита Зузана.

- Не. Аз няма да ти дам греблото си.

- А какво ще кажеш двете заедно да гребем? - предложи Зузана.

Кару поклати глава, ядосана и удивена едновременно.

- Не, Зузе. Животът е пред теб...

- Нека предположим, че ще го живея, докато ти помагам.

-Да, но...

- Я да видим сега какви възможности има пред мен. От една страна бих могла да правя най-изумителното, поразително, невероятно, вълшебно нещо, за което някой някога - изобщо - е чувал и, след като цялата тая военна дандания приключи, да ти помогна да възкресиш всички жени и деца на своя народ, с което да върнеш към живот цяла една раса и положиш началото на нова ера в свят, за чието съществуване никой друг не подозира. Или пък... Мога да се върна у дома и да давам куклени представления за туристите.