Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 85

Обаче грешеше; усладп й се. Но донесе и много още други неща, които скоро рязко промениха всичко и го обърнаха наопаки, напук на нейните очаквания.

Наопаки.

Всичко започна с едно почукване на вратата два часа по-късно, което накара Елиза да вдигне поглед от заниманието си. В този момент и без това й беше трудно да се концентрира, данните се рееха пред погледа й, затова се зарадва на това малко разнообразие. Проф. Чодри отвори вратата. Той пристигна малко след Морган и коментарът му относно последните световни събития беше немногословен. „Странни времена“, каза, повдигайки едната си вежда, след което се отправи към своя кабинет. Определено не беше някое кречетало този Анудж Чодри. Висок индиец около петдесетте, с издаден орлов нос и гъста коса, посребряваща по слепоочията, той притежаваше благовъзпитан английски акцент и маниери на викториански джентълмен.

- С какво да съм полезен? - обърна се той към двамата мъже на вратата.

Един поглед към тях и Елиза сякаш се пренесе в някой телевизионен сериал. Тъмни костюми, униформени подстрижки, безлични физиономии, които отрепетираното каменно изражение правеше още по-безлични. Правителствени агенти.

- Проф. Анудж Чодри? - попита по-високият от двамата, показвайки набързо значката си. Проф. Чодри кимна. - Бихме искали да дойдете с нас.

- Точно сега ли? - попита проф. Чодри хладнокръвно, все едно някой колега се беше отбил с предложение за чай.

-Да.

Никакво обяснение, нито една излишна дума, за да се смекчат острите ръбове на това настояване. Близа се зачуди дали правителствените агенти минават специален курс за придобиване на умения как да бъдат потайни. За какво беше цялата тая работа? Дали пък проф. Чодри не е загазил? Не. Разбира се, че не. Когато правителствени агенти пристигнат в лабораторията и кажат: „Бихме искали да дойдете с нас“, това значеше, че се нуждаят от научна експертиза.

А специалността на проф. Чодри беше молекулярна филогенеза. Ето защо въпросът беше... чия ДНК искаха да се анализира?

Близа се извърна към Морган и го видя да следи размяната на реплики с противна, ненаситна жадност. Протоколна процедура при извънземна инвазия, помисли си Елиза. Щом улови погледа й, той се извърна със самодоволна усмивка и отбеляза: „Може пък да не съм единственият невидиотен на планетата“ с тон, който несъмнено я поставяше начело на всички останали идиоти.

Което й услади деня - единствената сладост на този иначе мрачен ден, който скоро щеше да стане даже още помрачен, когато проф. Чодри попита агентите: „Мога ли да взема и един асистент?“, а после, след като му отговориха одобрително с рязко кимване, се обърна... към нея.

Към нея. Скъпоценна, злорадстваща сладост, твърде хубава, за да е истинска.

- Стига да нямате против да ме придружите, Елиза.

Заради звука, който издаде Морган, Елиза почти повярва, че въздухът от дробовете му беше изкаран през всяко отвърстие на главата, не само през носа и устата. Ушите и очите му също участваха, също като в анимационно филмче. Това беше някакъв заклеймяващ унищожителен съсък, събрал в едно недоверието, огорчението, презрението.