Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 88
Лейни Тейлър
Кару усети как усмивката подръпва устните й.
- Е, след като така представяш нещата... - Тя се обърна към Мик. - Ти имаш ли какво да добавиш?
- Да - отвърна той сериозно, не присмехулно-сериозно, а
- Добре казано - заключи Кару и се насочи към кадилниците.
В най-добрия случай можеха да извършат дузина възкресения, като и това беше доста оптимистична прогноза. Въпросът беше: кой?
Болейрос, Иксандер, Минас, Вия и Азай. Бившият отряд на Зири - воините, които не се подчиниха на заповедта на истинския Вълк да избиват мирни граждани на серафимите, а вместо това полетяха към Хинтермост, за да защитават собствения си народ. Тези воини бяха силни, умели и уважавани, но бяха престъпили заповедта на Вълка. Дали възкресяването им няма да изглежда подозрително - още една голяма черна точка в набъбващия списък с неща, които Тиаго Никога Не Би Направил?
Имаше такъв риск, но тези воини трябваха на Кару: значи тя ще поеме вината. Искаше още Амзалаг и Оживелите сенки, но си даваше сметка, че това ще е вече прекалено. Държеше техните кадилници настрани от останалите, нещо като талисман за по-светли дни. Щеше да им върне живота веднага, щом можеше.
Отрядът на Болейрос сложи в купчината „да“. Заедно с тях станаха общо шест души. При досега си с шестата Кару усети нещо като слънчев кинжал, проникващ през стволовете на дърветата; макар да не я познаваше, тя си спомняше разказа на Зири за младото момче дашнаг, присъединило се в битката към тях и загинало редом с останалите.
Приличаше на същинско безумие да избере необучено момче сред едва дузината възкресения в навечерието на битка като тази, но Кару все пак го направи - един вид жест на неподчинение. „Изборът на възкресителя - представи си да казва на Лиссет, или, както вече мислеше за отровната жена ная,
Във всеки случай дашнагът вече нямаше да е момче. Кару не разполагаше с младежки зъби, пък дори да имаше, сега не беше време за младоци. Така че той щеше да се събуди в някаква затънтена пещера в компанията на ревенанти и серафими и да установи, че е жив, напълно съзрял и надарен с кри ле.
Сигурно това ще бъде интересен ден за него. Част от съзнанието на Кару постоянно й натякваше, че идеята е кошмарна, но в нея имаше и здраво зрънце. Дашнагите бяха страховити химери, даже твърде страховити, но според нея това нямаше да надделее над чистотата в душата на това момче. Слънчев кинжал. Чувство за чест и нова кауза.