Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 67

Та, като стана дума за храна, докато Мик търсеше „най-луксозните покои за възкресителя“, Зузана отдели няколко минути да помогне на смешните дребни и покрити с козина жени химери. Вови и Ауар стъкмиха временна кухня и разпределиха донесените от Мароко припаси. Никога не е излишно да си в добри отношения с ония, които отпускат припасите, и тя може би щеше да спазари няколко сушени кайсии.

Ако само преди два месеца някой й беше казал, че ще бленува за някакви си сушени кайсии, само би вдигнала вежди. Сега обаче си мислеше, че може да ги използва като разменна монета, също като цигарите в затвора.

- Играем на три желания - каза тя на приятелката си. - Торта, гореща вана, меко легло. Ами ти?

- Световен мир - отвърна Кару.

Зузана под бе ли очи.

- Да бе, св. Кару.

- Лек срещу рака - продължи Кару. - И еднорози за всички.

- Пфу. Нищо не може да развали играта на три желания като алтруизма^.

Трябва да пожелаеш нещо за себе си и ако то не включва храна, значи лъжеш.

- Аз включих и храна. Нали казах еднорози.

- Хъм. Значи ти текат лигите за еднорог, така ли? - Зузана свъси вежди. - Я чакай! Тук въдят ли се такива?

- Уви, не.

- Навремето е имало - обади се Мик, - но Кару ги е изяла до един.

- Аз съм ненаситен изтребител на еднорози.

- Ще добавим това в твоята малка обява - каза Зузана.

Веждите на Кару хвръкнаха нагоре.

- Моята малка обява ли?

- По пътя насам съчинихме по една малка обява за всеки - призна Зузана. - Колкото да минава времето.

- Ама, разбира се! И какво гласеше моята?

- Е, очевидно нямаше как да ги запишем, но май беше нещо от сорта на: Красива гаднярка, между видов мелез, търси, хъм... безсмъртен враг за безпроблемна връзка и дълги разходки по плажа, с когото да сбъдне „и заживели дълго и щастливо“.

Кару не отговори веднага, а Зузана видя как Мик я гледа неодобрително. Е, какво?!, отвърна тя само с повдигане на едната вежда. Нали пропусна онова „не се приемат ангели, участвали в геноцид“ все пак? Точно в този момент обаче приятелката й захлупи лице в шепите си. Раменете й взеха да се тресат и Зузана трудно можеше да отгатне дали се смее, или хлипа.

- Кару? - повика я тя обезпокоена.

Кару вдигна лице - по него нямаше нито сълзи, нито особено веселие.

- Безпроблемна - каза тя. - Това пък какво трябва да значи?

Зузана хвърли поглед към Мик. Ето какво значеше безпроблемна. И то беше прекрасно. Този поглед не убягна на Кару. Тя им се усмихна тъжно.

- Имате ли представа какви късметлии сте вие двамата? - попита.

- Аз - да - отвърна Мик.