Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 32

Очарователното лице на Айдолен стана непроницаемо и в очите u вече не проблясваха искрици.

- Не беше вятър - каза тя.

- Тогава какво беше това? - попита Мелиел с надеждата момичето да удържи още малко тази необичайна прямота.

- Кражба - отвърна то и понечи да си тръгне. - Простете. Има ли още нещо?

- Да - отвърна Мелиел. - Искам да знам какво ще правите с нас.

Айдолен се извърна рязко като пепелянка, което накара Мелиел да потръпне.

- Толкова ли си нетърпелива да ви направят нещо?

Мелиел примигна.

- Само исках да знам...

- Не е решено. Тук идват толкова малко чужденци. Децата сигурно ще искат да ви видят, така си мисля. Сини очи. Толкова е чудно. - Тя каза това с възхита, гледайки право към Яв, най-младия в отряда, който беше и най-красив. Той поруменя чак до корените на русата си коса. Айдолен се обърна отново към Мелиел със замислен поглед. - От друга страна обаче Райт поиска да ви дадат на новобранците. За тренировка.

Тренировка? На какво? Мелиел нямаше намерение да пита; откакто срещнаха този народ, тя стана свидетел на много неща, които подсказваха невиждани магически дарби. Изкуството на магията беше отдавна и безвъзвратно изгубено в Империята и я изпълваше с ужас. Очите на Айдолен обаче гледаха весело. Мигар се шегуваше? Но това не успокои Мелиел. Толкова малко чужденци, беше казала стелианката.

- Къде са другите? - попита Мелиел.

- Другите ли?

Без да е сигурна, че държи да настоява, Мелиел продължи.

- Да. - Опита се гласът u да прозвучи решително. Нали точно с такава мисия беше изпратена в края на краищата - да разбере. Отрядът u беше проводен със задачата да намери дирите на изчезналите императорски пратеници. На декларацията за обявяване на война, пратена от Йорам на стелианите, беше отговорено с кошница плодове - значи тя очевидно е била получена, но пратеникът така и не се завърна, както изчезнаха и няколко отряда, пратени на поход към Далечните острови. През времето, прекарано в плен, Мелиел и нейните воини не бяха нито видели, нито чули за други затворници. - Пратениците на императора - продължи тя. - Те не се завърнаха.

- Сигурни ли сте - попита момичето сладко. Твърде сладко, като мед, който прикрива жлъчката отрова. После демонстративно коленичи, като през цялото време не откъсваше поглед от Мелиел, и си взе плод от кошницата край вратата. Плодът беше една от розовите сфери, които извънбрачните не можеха да понесат. Може и да бяха плодове, но тия неща бяха на вид като месести торбички, пълни с червен сок, отблъскващи, издути и топли.