Читать «Преследвачът» онлайн - страница 212

— Какво обичате?

— Вие ли сте господин Крозиър?

— Точно така. Кой се интересува? — Гласът му беше провлачен, със силен местен акцент.

Карол показа служебната си карта и се представи:

— Чудя се ще бъде ли удобно да влезем и да разменим няколко думи, сър?

— За какво?

— Името ви се появи в едно рутинно проучване и искаме да ви зададем няколко въпроса, за да можем да ви елиминираме от списъците.

Крозиър сбърчи вежди.

— Какво разследване?

— Ако може да влезем все пак, сър?

— Не! Почакайте! За какво е всичко това? Аз се опитвам да свърша една работа, а вие нахлувате изневиделица!

Морис пристъпи до Карол.

— Не е нужно да създавате трудности, сър. Всичко е само рутинна проверка.

— Господин Крозиър не създава трудности, сержант — сряза го Карол хладно. — И аз бих се чувствала точно така, ако бях на ваше място, сър. Една кола, отговаряща на описанието на вашата, е била замесена в инцидент и е необходимо да ви отхвърлим от разследването ни. Говорим с много други хора, свързани с това следствие. Така че няма да ви отнемем много време.

— Добре тогава — въздъхна той и се предаде. — По-добре влезте.

Последваха го нагоре по стълбището, което свърши в едно разчупено помещение, представляващо хол и зад барплота кухня. Мебелировката беше скъпа и подредена с вкус. Никаква претрупаност и натруфеност. Кимна им към два от фотьойлите от кожа и дърво, а самият той се настани на една кожена възглавница на полирания лъскав под. Морис измъкна бележника си и го отвори показно на нова страница.

— Значи вие работите вкъщи? — започна Карол.

— Точно така. Аз съм професионален аниматор.

— Анимационни филми?

— Предпочитам повече научната анимация. Ако искате нещо показно за университета си, например как се сблъскват атоми, точно аз съм човекът, който ви трябва. И така, за какво е всичко това?

— Вие карате ли „Ленд роувър Дискавъри“?

— Да. В гаража е.

— Можете ли да ми кажете дали сте шофирали с него миналия понеделник през нощта? — попита Карол. „Господи! Това само преди седмица ли беше!“, чудеше се тя.

— Разбира се. Не съм го карал, защото бях в Бостън, щата Масачузетс.

После минаха през рутинните въпроси, които установиха какво точно е правил Крозиър. Така можеше да се провери достоверността на информацията му. Когато приключи, Карол се изправи. Така печелеше време за ключовия въпрос. Обаче много важно беше да звучи зададен нехайно.

— Благодаря ви за съдействието, господин Крозиър. А, и още нещо, има ли някой друг, който има достъп до дома ви, докато отсъствате? Някой, който би могъл да вземе колата ви назаем?

Крозиър поклати глава.

— Живея сам. Дори нямам котка или цветя, така че не се налага някой да влиза, когато съм на път. Единствено аз имам ключове.

— Сигурен ли сте? Никакви прислужници, никой колега, който би могъл да се възползва и да работи на системата ви?

— Абсолютно съм сигурен. Чистя сам и на компютъра работя единствено аз. Разделих се с приятелката си преди два месеца и смених бравите. Това достатъчно ли е? Никой друг, освен мен няма ключове! — Крозиър започваше да става сприхав.

Но Карол не се отказваше: