Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 229

— Твърде късно е, принцесо — каза той спокойно.

Хелън погледна и видя Орион да държи Лукас, докато и двамата протягаха ръце към нея, опитвайки се да я изтръгнат от Автомедонт. Ранените гърди на Орион се притискаха към кървящото рамо на Лукас. В небето изтътна гръмотевица за трети и последен път.

— Свършено е — каза Автомедонт, като затвори очи за миг, с облекчение.

Хелън погледна Лукас и Орион. От търсещите им, объркани изражения разбра, че можеха да почувстват, че нещо се бе случило на всички тях — просто още не знаеха какво бе то.

— А сега да се справим с теб, робе — каза Автомедонт, като скочи ловко на крака, напълно съвзел се от мълнията на Хелън. — Ти се закле върху този кинжал да служиш или да умреш. И в крайна сметка не изпълни клетвата си.

Той извади украсен със скъпоценни камъни бронзов кинжал от ножницата на колана си. Преди Хелън да успее да надигне пребитото си тяло на колене, за да защити Зак, Автомедонт заби острието право в гърдите му.

Хелън улови Зак, когато той падна до нея на земята. През ума й премина светкавичен спомен за един път във втори клас, когато Зак падна от гимнастическия лост и си навехна глезена. Беше имал същото невярващо и объркано изражение, с разширени очи, и за миг сега изглеждаше сякаш отново беше на седем, и те бяха приятелчета, които си разменяха лакомства от кутиите с обяда си.

— О, не, Зак — прошепна Хелън, като го положи на земята възможно най-леко и внимателно. Автомедонт се извърна от клането, което беше предизвикал, и вдигна ръце към сините наченки на зората на хоризонта.

— Аз изпълних моята част от сделката, Арес — каза той възторжено. — Сега ми дай каквото искам. Събери ме отново с моя брат.

— Хелън — изхриптя Зак настойчиво, докато Автомедонт призоваваше небето. — Кръвният му брат… не е бил бог, както си мислеше Мат. — Той грабна острието, което още се подаваше от гърдите му, и го задърпа, като се нараняваше все повече и повече.

— Не, остави го вътре. Може да умреш от загуба на кръв! — опита се тя да възрази с накъсания си шепнещ глас, но Зак не се отказа, докато Хелън не му помогна да измъкне острието. Той многозначително обви ръцете й около малкия нож.

— Бил е Ахил.

Зак остави главата си да падне назад и обърна лице към краката на Автомедонт, които бяха само на сантиметри от гаснещите му очи. Без да помисли втори път, Хелън завъртя ножа в ръката си, хвана здраво дръжката и го заби в петата на Автомедонт.

Той рязко завъртя глава да погледне надолу към нея. Пълен шок и слисване накараха лицето му да застине във вцепенена зяпнала гримаса. След броени секунди той се втвърди в каменна статуя, която започна да се пропуква, после да се рони, а после се разпадна на купчина пепел. Хелън погледна надолу към Зак и видя, че той се усмихваше.

— Дръж се — изграчи Хелън, докато се оглеждаше наоколо за нещо, с което да притисне раната на Зак. Видя окървавената му тениска да лежи на няколко метра от тях и с усилие посегна за нея.

— Не си отивай — помоли Зак, като държеше ръката й. С другата си ръка той бръкна в купчината пепел, която някога беше Автомедонт, и извади красивия кинжал, подавайки го на Хелън. — Предай на Мат, че съм казал, че е страхотен приятел.