Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 228

— Спри да се биеш с него! — опита се тя да изкрещи, докато пълзеше, но макар да оздравяваше бързо, гласните й струни все още бяха прекъснати. Единственият звук, който успя да издаде, беше дрезгав, стържещ шепот. Автомедонт вдигна уверено меча си и го разлюля над главата си.

— Бъди готов — обърна се предупредително Орион към Лукас и преди Автомедонт да успее да стовари меча си върху тях. Земята се разтресе мощно.

Гръмък шум се разнесе из тъмнината и между Автомедонт и Орион зейна огромна пропаст, която Лукас и Орион разтвориха в земята. Автомедонт падна на колене и заопипва трескаво в опит да се задържи, когато земята под него поддаде. Лукас се освободи от гравитацията и се понесе във въздуха, докато Автомедонт сякаш с магия си възвърна опората. Чувството му за баланс беше толкова добро, че можеше да „възседне“ земетресение, както сърфист „яхва“ голяма вълна. Щом Орион и Лукас видяха това, надеждите им посърнаха.

Когато люлеенето затихна, Лукас се приземи пред Орион, хвана по-стабилно меча и мрачно погледна Автомедонт в лицето. Изглежда и двамата знаеха, че не могат да спечелят тази битка, но никой от двамата нямаше да се откаже. Автомедонт погледна в лицето първо Лукас, а после Орион, а след това им се поклони вежливо.

— Явно вие сте Тримата, които чакам от хиляди години — каза Автомедонт от другата страна на широкия десет фута процеп в земята. — Слава на Арес, че имах хиляди години на битки, за да се подготвя за вас, иначе нямаше да съм готов. Но времето настъпи, и аз съм готов.

Автомедонт прескочи с лекота процепа, приземи се и се обърна с лице към Лукас и Орион. С три движения обезоръжи Лукас. С още две го събори на колене, както защитаваше Орион с тялото си, а от дълбоко порязване на рамото му потече кръв.

Хелън чу как Лукас изкрещя и болката й изчезна. Тя се изправи: кожата й сияеше в синьо и по нея течеше електричество.

— Не го докосвай! — прошепна тя дрезгаво с присвиващи се от гняв устни. Протегна лявата си ръка и от дланта й се изви като дъга ослепителна бяла мълния и се свърза с Автомедонт. Той рухна на земята, присвивайки се конвулсивно в агония. Хелън отпусна ръка и залитна настрана.

Най-после успявайки да се изправи пак на крака след земетресението на Орион, Зак се запрепъва след Хелън и успя да я подпре, когато тя залитна, почти припадайки от усилието да произведе мълния. Получи нов неприятен шок, но стисна зъби и продължи да я държи, докато залитаха към Лукас.

Тя падна до него, като посегна и натисна рамото му, сякаш можеше да го запази цял само с голи ръце. Смътно долови тътен на гръмотевица и разбра, че кръвта му се смесваше с нейната, но не я беше грижа. Не можеше да се възпре да го докосва. Всичко, което трябваше да направи, беше да го махне от Орион, преди кръвта им да се смеси, и ритуалът щеше да бъде спрян.

Хелън почувства как нещо сграбчва голия й глезен и когато погледна назад, видя Автомедонт, докато той я дърпаше към себе си по земята, за да й попречи да се намеси.