Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 224

В съседната пещера Хелън чу Орион и Лукас да разговарят помежду си с трескав шепот, насърчавайки се взаимно да продължат към потрепващата светлина на мангала.

— Моля те — изхълца тя тихо. — Просто ме убий сега.

— Скоро, скоро, миличка. Шшшт — изгука Арес, докато издърпваше малък бронзов кинжал от колана си и коленичеше до нея. Хелън почувства хлъзгава, пулсираща топлина да преминава бързо по шията й. С едно умело движение, Арес й беше прерязал гърлото. — Ще умреш, но разрезът е достатъчно плитък, че да не умреш веднага. Страхувам се обаче, че няма да си в състояние да говориш. Не мога да допусна да споделиш плана с другите двама Наследници, преди самите те да са преминали през една малка схватка и да са пролели някоя и друга капка кръв, нали? Не искам да го провалям.

Тя се опита да изпищи, но вместо това тънка струйка кръв се изстреля от шията й и опръска лицето на Арес. Той се ухили и облиза устни.

— Кой е добро момиче? — каза той, говорейки като на бебе, като й правеше гротескни физиономии, имитирайки целувка. После се изправи, отиде до скалната стена и й зашепна.

Хелън едва не се беше удавила веднъж, когато беше дете. Оттогава винаги се бе бояла от водата, макар да бе израснала на остров, постоянно заобиколена от нея. Сега й се струваше, че след всичките тези тревоги и страхове заради водата щеше да се удави на суша. Докато кръвта се пенеше в дробовете й и изгаряше ушите й отвътре, тя си помисли колко подобен беше вкусът на солената й кръв на солената морска вода. Чуваше малкия океан вътре в себе си, който пулсираше и бушуваше, изтичайки като настъпващ отлив от нея с всеки удар на сърцето й. Или това бяха стъпки, кънтящи по замръзналия под на пещерата?

— Чичо! Пусни ме да мина — изсъска Арес по-силно към скалната стена.

Не се случи нищо. Изражението върху лицето на Арес стана безумно.

— Хелън! Не! — изкрещя Лукас през зиналата пещера. Викът му отекна в стените, като изпълни тъмните ъгли на пещерите и се разнесе многократно повторен в тях.

Арес се завъртя рязко и сложи ръка върху ножа си. Когато погледна надолу към Хелън, тя разбра, че той обмисляше сценарий, включващ вземането на заложници.

Земята се надигна и се спусна пак с трясък, при което Арес се отдръпна със залитане от Хелън и се вкопчи в стената.

— Махни се от нея — изръмжа Орион.

Без да може да се претърколи, за да ги погледне, Хелън се втренчи във вцепененото лице на Арес с единственото си здраво око. Очите му се стрелкаха напред-назад между Орион и Лукас, докато самият Арес се отдръпна до стената на портала. Орион беше прав. Богът на войната беше страхливец.

— Хадес! Имаш заповед да изпълняваш! — изкрещя Арес истерично, докато многократно удряше с длан по замръзналата скална стена. — Пусни ме да мина! — Порталът го всмука и Арес изчезна. След кратка пауза Хелън чу забързани стъпки зад гърба си.