Читать «Безсънна (Търсачът в дълбините)» онлайн - страница 223

— Кръвни братя. Ще бъдем кръвни братя — каза тя задъхано през разранените си устни. — Всичките Четири Династии ще бъдат обединени.

— А ние боговете ще се освободим от затвора си на Олимп — каза Арес тържествено. — Чаках три хиляди и петстотин години! — Думите му свършиха рязко, когато гърлото му се присви в задавен звук.

— Не. Няма да позволя това да се случи — изпелтечи тя, неспособна да го приеме.

— Знаеш ли коя е за мен най-привлекателната част от всичко това? С изключение на частта, в която те изтезавам, разбира се — продължи той, пренебрегвайки неубедителната й заплаха. — Това, че отново всичко е заради любовта на Елена. Никога нямаше да повярвам, че не една, а две световни войни може да бъдат започнати от обич към една жена. Някой би си помислил: За пари, безспорно. За земя — разбира се. Хиляди войни са се водили заради пари и земя, но за ЛЮБОВ? И все пак ето ни тук. Афродита печели отново! Още една война, която ще сложи край на всички войни, започва заради твоята любов, а също и заради обичта ти към двама мъже и три жалки Фурии! И любовталюбовталюбовта ще бъде причината светът да се впусне във войнавойнавойна. Това е истинска поезия.

Докато Арес се кикотеше безумно, огромните многобройни грешки на Хелън се стоварваха върху нея една по една, смазвайки я под себе си. Морфей беше изразил своите съмнения относно мисията й, но тя така и не беше попитала защо. Хадес открито я беше предупредил неведнъж, а два пъти, че трябва да попита Оракула — не сестричката Касандра, а Оракула, чрез когото говореха трите Богини на съдбата — дали освобождаването на Фуриите е правилната постъпка. Дори Зак се беше опитал да я предупреди, че е в опасност, но тя не му бе дала шанс да обясни.

А най-важно от всичко беше предупреждението, което бе получила от Хектор. Той й беше казал, че най-важното е тя да не се влюби в Орион. Хектор винаги беше знаел, макар Хелън да не знаеше, че тази борба е за любов. Когато й беше казал да не се влюбва в Орион, това, което се опитваше да й каже, беше, че любовта, истинската любов, винаги води до създаване на семейство — дори и то да не е традиционно. Любовта беше това, което имаше значение, а не законите или правилата на боговете.

Хелън можеше да беснее и да крещи, че са я изиграли, че не е виновна за нищо от това, но знаеше, че не е така. Беше се втурнала стремглаво в търсенето, без дори за миг да спре и да помисли какво можеше да се обърка. През цялото време беше толкова убедена, че е права, понеже вършеше добро дело, та нито веднъж не послуша някой, който не беше съгласен с нея. Лукас я беше предупредил, че хюбрисът е най-голямата опасност за Потомците, но до този момент тя не бе разбирала истински защо. Да бъдеш добър човек и да вършиш добри дела, не означаваше непременно, че имаш право през цялото време.