Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 9

След като дулото на дългата цев опря дъното на гърлото на Елис, Джон Х завъртя охранителя и го опря в стената до асансьора. Елис инстинктивно сграбчи китката на Джон Х, но когато той понечи да дръпне спусъка, замръзна. Джон Х приближи широкото си, противно, сипаничаво лице с обратна захапка до това на Елис и само продължи да му кима, все едно че му казваше: „Така, така. Само не мърдай. Не мърдай и аз няма да натисна спусъка и да ти пръсна черепа“.

Рахман беше чул това, което очакваше — шума на спиращия асансьор и Елис, давещ се от дулото на пистолета, което беше налапал.

Той бутна рязко вратата и бързо закрачи по сумрачния коридор, придвижвайки се бързо към външната стена на двата съседни апартамента. Другите го последваха, докато надигаше своя „Пустинен орел“, след което изстреля три гръмки заряда. Висококалибровите взривове оглушиха всички в коридора.

Елис се сепна при кънтящите изстрели, сякаш се зачуди защо, по дяволите, се стреля, след като в коридора се намираха само той и Джон Х.

Но Рахман не стреляше по хора. Не, той стреляше в стените. Три изстрела отвориха три дупки — една в иззиданата от блокчета сгурия стена, една във входната врата на апартамента за продажби и трета в стената на стаята за пушене.

Взривяващите се стени и врата произведоха желаното въздействие над хората вътре. Те изпопадаха, все едно че са ги улучили. Ако можеха да се заврат под повърхността на твърдия под, щяха да го сторят. Един от Сините тапи, седнал до стъклена маса, който претегляше дозите прах и броеше пари, се свря под масата толкова бързо, че закачи ръба й с челото си и стъклото му разпра рана от веждата до темето.

Единственото лице, което не залегна моментално, беше похабената жена в стаята за пушене. Тя замръзна в позата си на колене, покри ушите си с длани и запищя.

Скоро писъците й заглъхнаха.

3.

Лойд Шоу може би щеше да предпочете писъците на наркоманката пред тътнещия рап, който го беше блъснал в ушите, докато колата минаваше покрай него. Сърдитото му изражение никак не се хареса на хората в колата. Шоу забеляза, че пътникът на задната седалка се наведе напред и каза нещо на шофьора. Колата подкара по-бързо към близкия завой, само на четири-пет метра пред Шоу, завъртя надясно и спря, блокирайки пътя му.

Шоу изруга. По-точно каза: „Шибано!“, а след това: „Става шибано, мамка му!“, усетил как го порази първият сблъсък със страха, плиснал се в гърдите му, все едно че някой беше излял кофа ледена вода върху него, проникващ навътре чак до червата му, предизвиквайки гадното чувство, че ще си повърне вътрешностите. Сърцето му заби лудо. Той безмилостно запуши устата на страха, потискайки всяка представа за уязвимост. Сам си наложи да направи още една крачка към колата. Спря се. Озърна се през рамо. Беше твърде далече от бара, за да може да побегне назад, а те бяха твърде близо, за да го изпуснат. Огледа се. На улицата нямаше никой. Нито една минаваща кола.