Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 11

Тежкият не забеляза гнева, който кипеше в него. Твърде много беше навикнал да всява ужас у хората, че да се тревожи за гнева им.

— Питах те нещо бе, педераст — каза той.

Но Шоу вече се приближаваше към него много бързо. Това го обърка. Бял, сам, посред нощ, и му налита. Няма начин. Това обърка тежкия и го накара да се поколебае.

По-дребният зад него изрева:

— Аре бе, Дред, фрасни го тоя смахнат педераст!

В мига, в който Дред понечи да измъкне пистолета си, Шоу вече беше твърде близо.

Пистолетът се показа от джоба на суичъра. Шоу вече беше замахнал с лявата си длан над бедрото му, открито, влагайки в удара сила колкото имаше, и заби дясната си длан в гърлото му.

Сблъсъкът разтресе ръката на Шоу от китката нагоре чак до рамото. Все едно че беше ударил млад дъб. Едрият хлапак съвсем леко се отмести назад, но ударът го порази достатъчно, за да го парализирала място. Докато инстинктивно посягаше към гърлото си, без капка колебание между двата удара, Шоу направи следващия си и последен ход.

Замахна кръгово със затворен юмрук и нанесе удар овърхенд в ключицата му. В този удар той вложи всичката си сила, от петите нагоре, извивайки бедра, отпращайки я през рамото и ръката си, съсредоточавайки всичко в този единствен, брутален, смазващ овърхенд. Шоу разбираше, че не може да позволи сблъсъкът да прерасне в бой. Имаше единствен шанс, само един удар, с пълна сила, и здраво стиснатият му юмрук да се стовари в ключицата на едрия.

Чу изпукването и усети как дебелата кост хлътва под юмрука му. Това бе едновременно сладко удовлетворително и болезнено.

Шоу чу кратък, задавен крясък и видя как едрият хлапак се свлича надолу. Болката го порази толкова силно, така внезапно, че крясъкът му замря. Едрият рухна на колене. Ако вдигнеше ръка, щеше само да накара скършените краища на ключицата да се отрият едно в друго, затова не помръдна.

Но Шоу реагира светкавично, издърпвайки оръжието от отпуснатата ръка на нападателя си, тъкмо когато дребният замахна към него. Шоу помисли, че е замах с гола ръка, но ръката, приближаваща се към лицето му стискаше закривен нож за рязане на подови настилки. Едва успя да се извие назад, преди острието да перне лявата му буза.

Шоу бързо се изправи, стиснал пистолета в дясната си ръка. Без да се прицелва, той замахна в бекхенд с цевта на оръжието към носа на дребосъка, достатъчно силно, за да го счупи. Главата на дребния се отметна настрана, кръв швирна през ноздрите му и той рухна на лявото си бедро.

Сега шофьорът вече излезе от колата, с насочен револвер. Шоу дръпна плъзгача на патлака в ръката си, 9-милиметров полуавтоматик.

Шофьорът започна да стреля като обезумял, но беше твърде възбуден и настървен, за да може да улучи. Куршумите профучаха встрани. Шоу отвърна на огъня, но не стреля в шофьора. Стреля в черните тонколони на шевролета. Този идиотски шум гърмеше през цялото време, докато се бореше за живота си. Шофьорът се присви и побягна, а другите двама успяха по някакъв начин да се изправят на крака и да изчезнат. Но не и музиката. Тя продължаваше да ехти, довеждайки Шоу все по-близо до ръба на безумната ярост. Той изпрати нов куршум към дънещите тонколони, крещейки към колата между изстрелите.