Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 209

Шоу забеляза капитан Парнъл и неколцина от бившите си партньори от отдел „Углавни престъпления“ в ъгъла. На тях се възлагаха случаите с отвличания, но изглежда все още никой не бе прибягнал до услугите им.

Поне два екипа от отдел „Техническа осигуровка“ се движеха из помещението, инсталирайки допълнителни телефонни линии и устройства за свръзка и запис.

Командващият личната охрана на полицейския шеф стърчеше навъсен близо до групичка свои подчинени. Сред просторния офис се виждаха още униформени началници и цивилни секретари. Двама командири от СВТ също бездействаха в очакване да им наредят да предприемат някакви действия.

Шоу забеляза дори няколко души от федералните служби. Изглежда предполагаха, че Арчи може да е преминал границите на щата, с което отвличането автоматично се превръщаше във федерално престъпление.

Той се огледа за Де Лука и неговия помощник, но не ги видя никъде.

Наблюдаваше отстрани целия този хаос и си мислеше колко порочна е системата в такива случаи. Така не можеше да се свърши работа. Твърде много хора, твърде малко контрол и липса на истинска организация.

Шоу реши, че никой не се беше осмелил да узурпира властта на шефа на полицията, и поради това нито един от останалите шефове не бе поел командването на операцията.

Нямаше съмнение, че Арчи се кани да убие Джъстин Бъртън, но предприетата операция по залавянето му бе обречена на провал поради липсата на строга организация и контрол.

Служителят от администрацията, който го беше довел, се появи отново.

— Изчакайте тук. Ще ви извикат след минута.

Шоу кимна, без да го удостои с поглед.

Докато мъжът се отдалечаваше, той усети как бипърът запулсира на бедрото му. Присви очи към малкия екран от течен кристал, разпозна номера на клетъчния телефон на Уолтър Уонг и моментално извади телефона, за да му се обади.

Пристъпи навън в коридора и запуши с пръст лявото си ухо, за да заглуши какофонията, която цареше наоколо.

— Уолтър, къде си? Какво стана? — Едва чуваше гласа му.

— На път за Седемдесет и трети участък. Братовчед ми се обади. Събрал е куп говна за недвижими имоти „Арбър“.

— Какво е открил?

— Не знам. Дори не го е принтирал. Само е свалил няколко файла и ги е пуснал през модема до нашия компютър в Седемдесет и трети.

— Кога?

— В момента привършва.

— Кога ще имаш информацията?

— Когато стигна, трябва да е там. Не знам с какво разполага. Не знам колко време ще ми отнеме да разпечатам всичко. Ще бъда там след петнадесетина минути.

— Добре, обади ми се, когато пристигнеш. Ще оставя бипъра включен.

Шоу усети потупване по рамото. Обърна се и видя зад себе си Конклин, който го гледаше втренчено.

— Насам.

Помощникът го поведе по коридора. В дъното двамата минаха през някаква странична врата и се озоваха в по-малък кабинет.

Тук нямаше толкова хора и бе по-тихо и спокойно.

Де Лука се появи отнякъде и въведе Шоу при началника.

Уилям Бъртън седеше зад масивно дървено писалище, върху което се виждаха само телефон, касетофон и жълта служебна папка. Шоу беше виждал и бе слушал много за този човек по разни поводи. Уилям Бъртън, с благородната си осанка, внушаваща уважение, със строгия си сив костюм, синя риза и вратовръзка на райета беше самото олицетворение на полицейски шеф. Но Шоу нямаше представа дали изобщо беше в състояние да изпълнява функциите си в този критичен момент.