Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 207

Точно в този момент Джъстин се обърна, с пълни ръце, смутена и объркана. Арчи я удари с юмрук в слънчевия сплит, с достатъчно сила да прати в нокаут деветдесеткилограмов мъж. За крехката женска фигура на Джъстин ударът беше достатъчно силен, за да спре пулса й за две секунди, да парализира диафрагмата й и тя да изпадне в безсъзнание.

Арчи я изрита в тила, просто за всеки случай, после я сграбчи през кръста и я вдигна. Тежестта й го накара да изпсува. Той пъхна коляно под лявото й бедро и успя да я тръшне в количката с бельо.

— Шибана кучка!

Стисна отново юмрук, стовари го в лицето й и се изплю върху него.

— Кучка!

Уталожил малко гнева си, той събра куфарчето, бакалските стоки и пощата и захвърли всичко, с изключение на ключовете, в количката, целейки се в лицето на Джъстин.

Откри ключа за апартамента й, завлече вътре мъртвото ченге и го просна на пода. Точно тогава полицейската радиостанция изпращя.

— Всичко наред ли е, Фил?

Арчи измъкна апарата от джоба на мъртвия детектив, натисна бутона „предаване“ и произнесе с възможно най-добрата имитация на говор на бял човек:

— Да-а. Всичко е наред.

— Окей — беше отговорът, който последва.

„Окей, педераст такъв“, каза си наум Арчи и натика радиостанцията в задния си джоб.

После затръшна вратата и стисна дръжката на количката. Джъстин беше паднала на хълбок, почти по гръб, краката й стърчаха, полата й се беше вдигнала до кръста, разкривайки дългите й крака, обути в ефирни чорапогащи. Арчи дръпна левия й крак и надникна между бедрата. Беше безпомощна и гротескно разголена — по-лошо, отколкото да е гола.

— Ще ми бутнеш, кучко, няма как.

Той сгъна дългите крака на Джъстин и ги напъха в количката, покри я с денковете мръсно бельо и я вкара в асансьора.

Асансьорът го свали до партера, без да спира. Арчи и количката му за химическо чистене завиха, минаха по коридора и излязоха през служебния изход за по-малко от минута.

Двамата полицаи, останали пред входа на Джъстин, само мярнаха излизащия през служебния изход на улицата камион, който откарваше дъщерята на полицейския шеф пред разсеяните им погледи.

49.

Когато Лойд Шоу най-сетне вдигна слушалката на звънящия телефон, очаквайки да чуе гласа на Джъстин Бъртън или на Уолтър Уонг, в ухото му прозвуча скръбният глас на лейтенант Конклин.

— Задръж за шефа.

Неочакваното обаждане така обърка Шоу, че му се стори да чува „Слава на шефа“. Дори докато чакаше да го свържат с Акулата, той не успя да се разсъни достатъчно, за да го отреже.

— Шоу, Де Лука е.

— М-да.

— Буден ли си?

— Почти.

— Яви се в кабинета на шефа. Веднага!

— Какво?

— Чу ме. Тръгвай към Първи полицейски. Яви се в кабинета на шефа.

Шоу се събуди окончателно.

— Защо? Какво има?

— Просто го направи. Ще разбереш, когато стигнеш там.

Шоу се изправи, едва сега проумял чутото.

— Чакай, чакай малко, какво става, по дяволите?

— Ще разбереш, когато отидеш там. Побързай!