Читать «Дни на кръв и звездна светлина» онлайн - страница 234

Мик се пазареше. Зузана рисуваше на сянка, докато той, преструвайки се, че оглежда комплект чайници, спазаряваше античен сребърен пръстен, за който се съмняваше да е сребърен и още по-малко античен, но несъмнено беше пръстен, което сега беше най-важно. Но не годежен пръстен. Оправи климатика в хотелска стая, но не смяташе да прибави това към преодолените изпитания, нито пък че, хм, изцери скуката на Зузана. Това последното определено не беше изпитание, а една от трите главни причини да живее – другите две бяха цигулката и това да държи ръката на Зузана. Всичко това той изпълняваше – взимаше участие в него – с чувство на дълбока благодарност към вселената.

Но за да спечели ръката ѝ, се искаше да преодолее изпитание. Още две изпитания.

Посвети се на изпитанията с особена всеотдайност. "На колко хора в този свят им се отваря такъв шанс?" Изчадия, ангели, портали и това да станеш невидим – макар че му беше трудно да изпита истинска наслада от последното, заради многото "ах!" и "ох!", които го съпровождаха. Пък и колко хора някога изобщо са имали шанс да купят вероятно-античен-вероятно-сребърен пръстен за красивата си приятелка в някой древен кирпичен град в Северна Африка, да ядат сушени фурми от хартиена кесия и да гледат камилските мигли, в името на всички светии, и... ей, накъде се е втурнал всичкият този народ?!

Внезапно в тесния сокак се надигна вълна от трескаво препускане и крясъци на арабски и берберски или на някакъв друг език, който не беше нито чешки, нито английски, нито немски, нито френски. Мик зяпна в недоумение. Местните крещяха и бягаха във всички посоки, а вратите ги поглъщаха един по един, докато по тесните сокаци не остана никой друг, освен туристите. Туристите примигваха недоумяващо един срещу друг в облаците прах, който лека-полека се утаяваше, а зад къщните врати глъчката нарастваше.

Мик пъхна пръстена в джоба си и се обърна към Зузана, която все още седеше на сянка, но вече не рисуваше. Тя вдигна очи към него разтревожена.

– Какво става?

– Представа нямам. – Той се огледа. Няколко от домовете наоколо все още бяха обитаеми; той мерна яркото примигване на телевизор, когато една врата се отвори и после бързо се захлопна. Това му се видя такъв анахронизъм: телевизор на място като това... а после... после глъчката прерасна в писъци. Пронизителни писъци. В тях сякаш се смесваха радост и ужас.

Мик сграбчи ръката на Зузана – най-важната причина да живее – и я помъкна през улицата към мястото, където видя телевизора, за да разбере какво, по дяволите или в името на небесата, ставаше.

83.

 СБОГУВАНЕ

Когато Акива се съвзе, до него Лираз още спеше в мрака, макар, естествено, да не съществува пълен мрак там, където има серафим. Крилете им, макар и едва мъждукащи по време на изтощителния сън, даваха достатъчно светлина, която стигаше чак до гредите на високия таван над главите им и осветяваше отвесните, покрити с глина стени наоколо. Помещението беше просторно и без прозорци; не можеше да прецени дали навън е нощ, или ден. Колко ли дълго е спал?